Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Но дори и Нимю се изкуши да се отклони от тези пътища. Вечерта на Лухназа, когато слънчевата светлина вече издължаваше сенките на дърветата по западните склонове, тя се беше сгушила в ръцете ми в малката беседка и говореше за всичко онова, което можеше да бъде. Малка къща, парче земя, деца и стада.
— Бихме могли да отидем в Кърнау — каза тя замечтано. — Мерлин винаги е казвал, че Кърнау е благословено място. Далече е от саксите.
— Ирландия — казах аз — е по-далече.
Почувствах как тя трепна в ръцете ми.
— Ирландия е прокълната.
— Защо? — попитах аз.
— Те притежаваха Съкровищата на Британия — отговори тя, — и ги изгубиха.
Не ми се говореше за Съкровищата на Британия, нито за Боговете, за нищо, което можеше да развали онзи момент.
— Тогава в Кърнау — съгласих се аз.
— Една малка къщичка — каза Нимю и след това изброи всичко, което беше нужно за една къщичка — кани, тенджери, шишове, сита, ведра от тисово дърво, куки за изкормване на животни, сърпове, чакрък, вретено, рибарска мрежа, варел, огнище и легло. Дали беше мечтала за тези неща в своята влажна и студена пещера над врящото море?
— И без сакси, и без християни — добави тя. — Може би трябва да отидем на островите в Западното море, а? На островите отвъд Кърнау. В Лионес — прошепна тя красивата дума. — Да живеем и да се обичаме в Лионес — добави тя и се разсмя.
— Защо се смееш?
Тя помълча, после сви рамене.
— Лионес е за друг живот — каза тя и с това неясно твърдение развали магията. Поне за мен, защото на мен ми се стори, че чувам подигравателния смях на Мерлин, който се кискаше сред летните листа. Оставих мечтата бавно да отлети, докато ние лежахме неподвижни в меката светлина на отиващия си ден. Два лебеда отлетяха на север към долината, която водеше към огромното фалическо изображение на Бог Суселос, което беше издълбано във варовиковия хълм близо до имението на Гилад. Сенсъм искаше да бъде заличено смелото изображение. Гуинивиър се беше противопоставила на неговото желание, но не беше успяла да предотврати издигането на малко християнско светилище в подножието на хълма. Бях си наумил да купя онази земя, когато мога, не за да я обработвам, а за да попреча на християните да скрият или унищожат образа на Бог Суселос.
— Къде е Сенсъм? — попита Нимю, беше прочела мислите ми.
— Сега е наставник на монасите от Свещеното бодливо дърво.
— Дано него да го убоде — каза тя отмъстително. Нимю се измъкна от ръцете ми, седна и издърпа одеялото чак до врата си. — А Гундлеус днес се сгодява, а?
— Да.
— Няма да доживее да се порадва на своята булка — каза тя, но това беше по-скоро надежда, отколкото уверено предсказание.
— Ще доживее, ако Артър не успее да разгроми тяхната армия — казах аз.
А на следващия ден надеждите за победа сякаш завинаги ни напуснаха. Подготвях се за жътвата в имението на Гилад — трябваше да се наострят сърповете, трябваше да се заковат кожените каишки на дървените бухалки, с които вършеехме. Точно тогава в Дурновария пристигна вестоносец от Дурокобривис. Иса донесе новината от града, а тя беше ужасна. Аел беше нарушил мира. В навечерието на Лухназа цяла орда от сакси нападнала крепостта на Гърийнт и я превзела. Принц Гърийнт беше мъртъв, Дурокобривис беше паднал, а зависимият от Думнония принц Мериадок от Стронгор беше избягал и кралството му беше станало част от Лоегир. Сега Артър трябваше да се сражава и срещу Горфидид, и срещу многобройните сакси. Думнония беше обречена.
Нимю се отнесе с презрение към моя песимизъм.
— Боговете няма да свършат играта толкова бързо — заяви тя.
— Тогава Боговете ще трябва да напълнят хазната ни — казах аз рязко, — защото ние не можем да разгромим едновременно и Аел, и Горфидид, което означава, че ще трябва да подкупим саксите или да умрем.
— Само дребнавите умове се тревожат за пари — каза Нимю.
— Тогава благодари на Боговете за дребнавите умове — отвърнах аз, защото лично аз непрекъснато се тревожех за пари.
— В Думнония има пари, ако имате нужда от пари — каза Нимю нехайно.
— На Гуинивиър ли? — попитах аз и поклатих глава. — Артър никога няма да ги поиска.
По онова време никой от нас не знаеше колко беше голямо богатството, което Ланселот беше донесъл от Инис Трийбс. То можеше да ни стигне да купим мира с Аел, но кралят на Беноик го беше скрил добре.
— Не златото на Гуинивиър — каза Нимю и след това ми каза какво има пред вид, чак се проклех, че не бях помислил за това по-рано. Значи все пак имахме шанс, само шанс, но Боговете трябваше да ни дадат достатъчно време, а и цената на Аел не трябваше да е непосилно висока. Пресметнах, че на хората на Аел ще им трябва поне седмица, за да изтрезнеят след превземането и разграбването на Дурокобривис, така че ние разполагахме с тази седмица, за да направим чудото.