Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Артър се усмихна.
— Нуждата, епископе, нуждата.
— От Божията милост ли, господарю? — попита Сенсъм.
— От пари.
Сенсъм вдигна ръце.
— Нима човекът, който търси риба, се качва на върха на планината? Нима жадният отива в пустинята? Защо идвате при нас, лорд Артър? Ние, монасите, сме се обрекли на бедност и дори трохите, които нашият скъп Господ разрешава да паднат в скута ни, даваме на бедните.
Той събра грациозно ръцете си.
— Тогава, скъпи Сенсъм — каза Артър, — аз съм дошъл да се уверя, че спазвате обета си за бедност. Войната върви трудно, имаме нужда от пари, хазната е празна, а вие ще имате честта да дадете заем на своя крал.
Нимю, която сега вървеше смирено зад нас като прислужник, беше припомнила на Артър за богатството на църквата. Как ли се наслаждаваше сега на безпокойството на Сенсъм.
— Великият крал Утър, дано душата му почива в мир, освободи църквата от такива принудителни вземания — каза Сенсъм остро — както освободи, за срам и грях и езическите светилища — добави епископът и се прекръсти.
— Съветът на крал Мордред — каза Артър, — отмени това благоволение, а твоето светилище, епископе, се слави като най-богатото в Думнония.
Сенсъм отново вдигна очи към небето.
— Ако една златна монета, господарю, е богатство, то аз с радост ще ти я дам в дар. Но ние сме бедни. Трябва да търсиш своя заем горе на върха — посочи той към Хълма. — Езичниците там, господарю, трупат златни съкровища от векове!
— Хълмът — прекъснах го аз студено, — беше превзет от Гундлеус, когато Норуена беше убита. Каквото имаше, а то не беше много, силурците го взеха.
Сенсъм се престори, че едва сега ме забелязва.
— А, това е Дерфел, нали така? Така си и мислех. Добре дошъл у дома, Дерфел!
— Лорд Дерфел — поправи го Артър.
Очите на Сенсъм се разшириха.
— Слава на Бога! Трябва да благодариш на Бога, Дерфел! Ти се издигаш. Какво щастие е това за мен, скромния служител, който сега ще може да се хвали, че те е познавал още от времето, когато беше само обикновен копиеносец. А сега лорд! Каква благословия! И каква чест е присъствието ти за нас! Но дори и ти, лорд Дерфел, знаеш, че когато Гундлеус нападна Хълма, той ограби и бедните монаси тук. Уви, какви разрушения остави след себе си! Светилището пострада в името на Христос и още не се е възстановило.
— Гундлеус отиде най-напред на Хълма — казах аз. — Знам, защото бях там. Така той даде време на монасите тук да скрият своите съкровища.
— Вие езичниците създавате невероятни измислици за нас християните! Още ли твърдите, че ядем бебета по време на разгулните си пиршества? — изсмя се Сенсъм.
Артър въздъхна.
— Скъпи епископ Сенсъм — каза той, — Знам, че ви е тежко да изпълните молбата ми. Знам, че е ваше задължение да пазите богатството на вашата църква, за да може да расте и да отразява славата на Бога. Всичко това го знам, но знам също така, че ако ние нямаме пари, за да отблъснем нашите врагове, те ще дойдат тук и тогава няма да има нито църква, нито Свещено Бодливо дръвче, и от епископа на това светилище — Артър мушна пръст в ребрата на Сенсъм, — ще останат само сухи кости, изкълвани до бяло от гарваните.
— Има и други начини да се държат враговете далеч от нас — каза Сенсъм, намеквайки неразумно, че Артър беше причината за тази война и че ако Артър просто напусне Думнония, Горфидид ще бъде удовлетворен.
Артър не се разгневи. Той просто се усмихна.
— Твоето съкровище е необходимо на Думнония, епископе.
— Ние нямаме съкровище. Уви! Бог ми е свидетел, господарю — прекръсти се Сенсъм, — ние не притежаваме нищо.
Аз се приближих до бодливото дръвче.
— Монасите от Ивиниум (това беше един манастир на няколко мили южно от Инис Уидрин) са по-добри градинари от теб, епископе — казах аз. Измъкнах Хюелбейн от ножницата и забодох върха му в пръстта до повяхналото дърво. — Може би трябва да изкопаем Свещеното бодливо дръвче и да го занесем в Ивиниум да се грижат за него? Сигурен съм, че тамошните монаси ще платят скъпо и прескъпо за тази привилегия.
— А и Бодливото дръвче ще бъде по-далече от саксите — добави весело Артър. — Без съмнение, ти одобряваш нашия план, нали епископе?
Сенсъм отчаяно замаха с ръце.
— Монасите от Ивиниум са невежи глупаци, господарю, знаят само да мрънкат молитви. Ако почакате в църквата, може би ще намеря няколко монети за вас.
— Гледай да намериш — каза Артър.
Ние тримата почти бяхме избутани в църквата. Това беше една проста сграда с каменен под, каменни стени и гредоред на тавана. Беше мрачно място, защото светлината влизаше през едни малки прозорчета, покрити с увивни растения. В дъното на църквата имаше каменна маса, върху която стърчеше разпятие. Нимю си свали качулката и плю срещу кръста, а Артър отиде до масата и седна на нея.