Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Малко след петнадесетия си рожден ден той става свидетел на брутално нападение над автобус еврейски поклонници, пътуващи за Ерусалим. Арабите избиват дори жените и децата. Онази нощ Исмаил си задава въпрос, който завинаги ще промени начина му на мислене — ами ако евреите бранят само онова, което им принадлежи по право? От този момент започва постепенният му отказ от насилието, прилагано от неговите събратя, вярата му, че евреи и араби могат и трябва да живеят заедно. Така достига до убеждението, че ако има нещо, което може да стори в името на тази благородна кауза, той би го направил.
Две години по-късно, едва седемнадесетгодишен, той разказва на служител от разузнаването на ИДФ за чувствата, които го вълнуват. В началото той го слуша внимателно, но после започва да го разпитва подробно. Как е могъл да обърне гръб на убедеността на своя народ, която била сигнал за тревога и повтаряла един и същ рефрен, а именно, че арабите са онеправданите, че трябва да се борят до смърт за онова, което смятат за справедливо. На всички въпроси младежът отговарял изчерпателно и с желание.
Служителят забелязва, че за разлика от повечето млади араби, живеещи под израелско управление, Соуан не се побоял да каже, че има възражения срещу строгия режим, налаган от армията. Окуражаващото било, че слабият младеж с чаровна усмивка, изглежда, разбирал защо израелците го правят. Но най-важното за него на този етап било, че обичайното струпване на войски означавало, че не може да посещава училището си в Източен Ерусалим, за да усвоява любимите си науки.
Досието на Соуан си проправя път из разузнавателните отдели на ИДФ, които смятат, че младежът заслужава по-голямо внимание. Накрая досието стига до бюрото на служител на Мосад, който го предал на отдел „Вербуване“.
Исмаил Соуан бил поканен да посети Тел Авив под предлог, че ще бъдат обсъждани възможностите му да продължи образованието си. Неотдавна той бил кандидатствал за обучение в Ерусалим. Разговаряли с Исмаил цял следобед. Водещият разговора започнал с проверка на познанията на младежа и останал доволен от отговорите му. После го разпитал за историята на семейство Соуан и отговорите на Исмаил били сравнени с тези, които бил дал преди време на служителя от ИДФ. Накрая му отправят конкретно предложение — Мосад ще заплати обучението му, ако той изкара тренировъчен курс в разузнавателните служби. Дали му да разбере още, че ако спомене някому и дума за разговорите им, животът му ще бъде застрашен.
Това малко странно предупреждение Мосад отправя към всички араби, които вербува. За идеалиста Исмаил Соуан това бил шансът, който очаквал — да събере евреи и араби заедно.
Соуан преминава успешно всички тестове в тайни квартири, преди да бъде изпратен в тренировъчна школа в покрайнините на Тел Авив. Той се справя отлично с всички изучавани предмети, като показва изключителни умения в компютърната област и в измъкването от преследвачи. Не е учудващо, че се справил повече от отлично с предметите, свързани с Исляма, а курсовата му работа за ролята на ООП в конфликта в Средния изток била толкова интересна, че с нея бил запознат лично дори тогавашният шеф на Мосад Ицхак Хофи.
В края на обучението си Соуан става бодел — куриер, пренасящ материали от щабквартирата до посолствата на Израел, откъдето действаха катците под прикритието на дипломатически постове. Започва да пътува до Средиземноморското крайбрежие, често посещава Атина, Мадрид и Рим, за да доставя пратки, които пренася като дипломатически багаж. От време на време пътува и до Бон, Париж и Лондон. Възможността да види свят и да му плащат за това (получавал петстотин долара на месец) е била вълнуваща за двадесетгодишния младеж.
Онова, което Соуан обаче не знае, е, че документите нямали никакъв секретен характер — просто поредния тест — да се види няма ли да направи опит да ги покаже на приятел арабин в някой от градовете, които посещава. По време на всяко пътуване Соуан бил следен от други, наскоро обучени агенти на Мосад, само че евреи, които също упражнявали разузнавателните си умения. Човекът, на когото Исмаил предава документите при предварително уговорена среща в някое кафене или фоайе на хотел, не бил, както той си мислел, израелски дипломат, а служител на Мосад.
След няколко седмици, през които прекарва свободното си време в разходки из Пантеона в Рим, посещения на Сикстинската капела или разходки по Оксфорд стрийт в Лондон, той получава нареждане да замине за Бейрут и да стане член на ООП.