Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Никола продължи да върви, докато театрите се превърнаха в малки заведения с входове, прилични на дупки в стените, все по-малки и по-мизерни, докато накрая се озова на територията на Крайречен.
Тук попадна на представление от малко по-действен характер. Срещна се и говори, и дори размени по някоя закачка със стари познати, повечето от които го познаваха под какви ли не имена. Стана свидетел на обира на една пивница и свърна в една алея, докато полицаите и крещящият собственик минаха тичешком покрай него. Вървеше и размишляваше, и накрая се озова седнал върху останките на някаква резиденция в компанията на едно безпризорно хлапе, с което поделиха шепа горещи кестени, и точно тогава чу близката часовникова кула да отмерва кръгъл час.
Целта му се намираше само на няколко преки по-нататък, обратно в посока на булеварда, но околността беше съвсем различна. Уличните лампи осветяваха малко минувачи и повечето от високите сгради от кафеникав камък представляваха кантори, затворени и тъмни през нощта. Имаше една единствена сграда със светещи прозорци, доста по-изящно творение от останалите, с колони и фасада от полиран камък. Това бяха кабинетите на Префекта по Обществените Работи.
Никола обиколи от задната страна, минавайки по тесните улички, докато се озова в тихия двор за карети отзад. Почука на вратата и му отвори един мъж, който след секунди му подаде добре завързана папка с документи, Никола му подаде плик с банкноти.
След това продължи нагоре към булеварда, намери отворено кафене, чиито лампи хвърляха достатъчно светлина върху близката пейка и седна, за да разгледа находката си. Остана там достатъчно дълго, за да реши келнерът, че той е някакъв чудак и съответно пожела да го обслужи, така че Никола успя да си поръча кафе без да се налага да събира подредените на пейката документи.
След като преседя известно време, чу зад гърба си глас:
— Не е лесно да те открие човек.
Никола вдигна поглед. Мадлин стоеше подпряна на облегалката на пейката, преоблечена като млад мъж, с някаква абсурдна крещяща синьо-златна жилетка и предизвикателно килната шапка. Той изрече сухо:
— Изхождаш от предположението, че искам да бъда открит.
Мадлин седна до него.
— О, мисля, че искаше да бъдеш открит, поне малко. Оставил си в Крайречен диря, макар да ми отне доста време, докато я проследя.
Тя кимна към документите в скута му.
— какво е това?
— Карти на канализацията от Обществените Работи. Подкупих един чиновник да ми открадне копия. Ронсард можеше да ги получи само ако беше помолил да му ги дадат, но тогава всичко щеше да излезе в жълтите вестници още утре. чиновниците тук са крайно подкупни.
Утайките от скарването все още лежаха помежду им, но изглеждаше безсмислено да продължават, а и не му се искаше.
— Хм.
Мадлин имаше вид, сякаш ужасно искаше да попита за какво са му тези карти, но с влудяващо усилие успя да се въздържи. Каза:
— Ами, всъщност имах причина да те проследя.
— О, чудесно. Щеше да е ужасно, ако се самозаблудя с мисълта, че поне малко ме обичаш.
Мадлин изви устни в кисела гримаса.
— Това е втората причина. Рейнар изпрати в апартамента телеграма; иска да се срещнете тази нощ. Предполагам има да ти казва нещо важно, освен ако няма нещо, което не си ми казвал?
— Мадлин, не можеш да ревнуваш от Рейнар; старомодно е. — каза Никола, но вече сгъваше картите.
Първите лъчи на зората просветлиха небето от изток, точно когато стигнаха до Кафе Боди. То се намираше в Девал Форест, увеселителен парк с криволичещи пътечки, ручеи, живописни водопади и изкуствени пещери, който в топлите месеци винаги беше препълнен с хора. Кафенето беше построено върху две големи здраво закотвени в малко езеро баржи и до него се стигаше по дървени мостове. През лятото водата се пълнеше с лодкари и къпещи се, кръглите острови потъваха в цветя, но сега беше пусто и тъмно, върби и тополи хвърляха сенки върху бреговете. Светеше само кафенето, с цветни фенери по балконите, множество прегракнали клиенти и носеща се над тъмната и неподвижна вода музика. Никола отбеляза приликата с една сцена от маслената серия Видения за Таласъми на Вантел.