Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Мадлин го беше последвала в стаята за преобличане, както се бе надявал да направи. Но преди да успее да й каже нещо, тя ритна вратата и каза:
— Нещо ми се струваш необщителен.
Тонът й, шлифован от дългогодишната практика, го ужили далеч повече от самите думи. Но търпението му не бе неизчерпаемо, а настроението му беше отвратително, поради продължителните часове работа и продължителното безсилие. Той процеди:
— Нямам какво да споделям.
— Искаш да кажеш, че нямаш нищо определено, — поправи го Мадлин и скръсти ръце.
Никола се обърна и започна, ругаейки под нос, да рови в хаоса от дрехи и маскировки, изсипващи се от гардероба и на пода. Това е моят апартамент и всичко това беше моя идея. човек може да си помисли, че е логично да намеря проклетите си панталони.
— Добре, нямам нищо определено за споделяне.
— Не искаш да го обсъждаш с мен, защото те е страх, че ще кажа на Ронсард и той ще ти открадне славата.
— Това означава, че ме изкарваш пълен глупак.
Той откри останките от костюма си на кочияш, който поне имаше заслугата да бъде сух и започна да го навлича.
Мадлин не възрази срещу твърдението му. Изгледа го с присвити очи и каза:
— Днес Хал ме попита дали той и Ронсард могат да ти се доверят.
— Хал ли те попита за това?
Никола спря с полуоблечена риза.
— Да.
— Неблагодарно копеле.
— Ревнуваш — каза тя.
— Теб, предполагам?
Усети, че допуска грешка в момента, в който го изрече, но беше твърде късно. Идиот, процеди наум.
Но Мадлин само махна раздразнено
— Не, не съм чак такава глупачка. Ревнуваш Ронсард. Хал е работил с него през всички тези години, участвал е в разследването на всички онези вълнуващи престъпления, бил е негово доверено лице и партньор. Точно това би желал ти.
— Това е абсурд — отвърна грубо, изхвърляйки разни неща от шкафа, докато търсеше ботушите си. Не беше сигурен кое от двете обвинения е по-обидно; обвинението в професионална ревност или очевидното й убеждение, че това е единственият вид ревност, на който той би могъл да стане жертва.
— Така ли? Аз мисля, че затова не казваш на никой какво правиш. Искаш да впечатлиш всички.
Никола приключи с обличането със спотаен гняв. Накрая наметна износеното си палто и сложи съдраните безпръсти ръкавици. Грабна шапката си от масата, дръпна завесите и отвори прозореца. Обърна се и видя по лицето на Мадлин, че навярно ще съжалява за онова, което беше казала, но беше твърде късно. Той каза:
— Не знам коя е по-лошата ти черта, твоята неточност или покровителствения ти маниер — и прекрачи прозореца, за да стъпи на перваза под него.
Декоративната каменна решетка му позволи да се изкатери до покрива, откъдето можеше да се спусне по външната стълба до задния двор.
Беше твърде рано за уговорката на Никола, затова той се отправи в района на театрите, точно до булевард „Гонението на светците“. Мина покрай фасадите на Трагедийния, на Елегант и на Аркадела, с колоните им с пропорции, които радваха погледа и статуи на Грациите и светците, покровители на драмата и изкуствата. Тротоарите бяха пълни с добре облечени минувачи и уличните търговци и цветарите слизаха на улицата и пречеха на движението. Паркингът пред операта беше задръстен с карети, изрисувани по вратите с благороднически гербове и украсените лампи около фонтаните в центъра увенчаваха суматохата с блясък на светлина и плискаща се вода.
Никола продължи напред като заобикаляше оживените тротоари и патрулиращите по тях полицаи, слизайки на улицата, където трябваше да отскача от минаващите с грохот карети и по-бързите кабриолети и двуколки. Задръстването стана още по-голямо, когато се озова близо до по-евтините театри и музикални зали, зона, която флиртуваше опасно с краищата на Габардин и Крайречен. Спря за малко пред Хай Фолис#, театър, който се беше специализирал в грандиозна епика с корабокрушения на населени със зли духове острови, експлодиращи параходи в бурни морета и изригвания на вулкани. Като момче би дал или откраднал всичко, за монетите, които биха му позволили да влезе тук. Като възрастен, разполагащ със свобода и пари беше решил, че кичозното вълшебство вече ще му се струва помръкнало, но беше учудващо колко изкусителен му се виждаше все още входът, обрамчен с две огромни позлатени палми, около които се виеха гигантски змии. Напомни си, че представленията продължаваха цял час, а той не разполагаше с толкова време за убиване. Можеш да извадиш едно момче от Крайречен, помисли тъжно, но това остава в кръвта му завинаги. Което говореше колко глупави бяха хората, които вярваха, че наследствеността и кръвните линии определяха всичко. Неговата кръв бе от чистата аристокрация на Ил-Риен, на която Алсенови все още принадлежаха, макар позорът им да ги възпираше от контакти с нея. Тази мисъл можеше да бъде успокоителна, ако не хранеше подозрението, че неговият небезизвестен праотец, Дензил Алсен би се представил добре на което и да е състезание за насилници и главорези.