Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— А, — Никола се облегна и твърде топлата и шумна стая сякаш избледня. — Разбира се, че се е срещнал.
— Не знам с какво държи Фалие, — добави Рейнар — Монтес е от толкова отдавна в бизнеса с шантажирането, че може да е всичко. Дългове, младежки прояви на недискретност…
— Некромантия, минала или настояща. — добави Мадлин.
— Точно.
— Информаторът ти не е ли разбрал за какво са разговаряли Батера и Фалие? — попита умислено Никола.
— Не, — призна Рейнар. — Но мисля, че е било за теб.
— Да, — кимна Никола — Това обяснява внезапния интерес на Фалие към мен.
— Какво имаш предвид. — настоя да разбере Мадлин.
— Фалие може да е видял приликата ми с Дензил Алсен от портрета на Греанко, но може и да не е. Всъщност мисля, че я е видял; позна ме, когато се срещнахме на улицата лице в лице. Но вече знаеше кой съм и то не от предишни разследвания с цел разкриване на възможни попълзновения към трона. Знаеше, защото Монтес е казал на Батера да му каже.
Монтес лесно би могъл да се сдобие с информация за семейството на Валярд. Понастоящем семейството на майка му отричаше съществуването й, но трябваше да са останали престарели слуги или съвсем далечни родственици, които с охота щяха да признаят, че Силвен Валярд бе живяла, беше се оженила за един низвергнат Алсен, бе напуснала семейството на съпруга си след смъртта му и бе изчезнала от полезрението на всички във Виен.
Мадлин кимна.
— Монтес знае, че го мразиш, знае, че смяташ него виновен за унищожаването на Едуар. Навярно знае дори, че си пъхаш носа в незаконните му деяния.
— Но не знае много, иначе щеше да е предприел действия против теб доста отдавна. — добави Рейнар — Искал е да отстрани Ронсард от пътя си, затова е цакал с тези обвинения, след което е забъркал масови безредици, за да приключи с него окончателно. Искал е също така да те дискредитира, затова е казал на Фалие за историята на семейството ти..
— Но аз напуснах Колдкорт и Фалие не е могъл да ме намери, докато за лош късмет не го извикаха пред Фонтенон Хаус. — Никола присви очи, докато следваше тази линия на логиката. — А нашият магьосник е бил осведомен за действията на Монтес и е използвал машинациите му, за да си осигурява предимство, но за собствените си цели.
Но защо Монтес се беше задействал чак след толкова време срещу Ронсард и него самия? Очевидно се бои, че Ронсард разполага с неизвестна досега информация. Или че аз разполагам с неизвестна досега информация.
— Значи е в съюз с Монтес? — каза Мадлин с тон, който издаваше, че иска да установят твърдо поне един факт.
— Не. — Никола си мислеше за омагьосаното огледало, което Арисилд беше открил в хотелската стая на Октав. — Нашият магьосник знае твърде много начини за откриване на неща. В крайна сметка, той е некромант. Но ми е любопитно как е разбрал къде да гледа.
Той изпуфтя. Не беше имал желание да разисква това с когото и да било, освен може би, с Арисилд, който сам по себе си бе толкова отдалечен от реалността, че щеше да сметне която и да е теория за напълно възможна, макар и отвлечена, без значение колко оскърбително за здравия разум звучеше.
— Почти се боя, че причината той да знае всичко това е…
Внезапен крясък откъм вратата привлече вниманието им. На входа беше застанал един малък дрипльо, който трескаво размахваше ръце пред скептичния метр д’отел. Никола позна един от куриерите на Кюзар и кимна на Рейнар, който сигнализира на техния келнер и каза:
— Струва ми се, че момчето е донесло бележка за мен; накарайте ги да го пуснат, ако обичате.
В следващия момент хлапето стоеше задъхано до масата им за голям ужас и веселба на останалите посетители.
— Капитан Моран! — момчето му подаде измърляна сгъната бележка. — Това е за вас.
Рейнар подаде бележката на Никола и освободи момчето с няколко монети и две пасти от масата. Никола бързо прегледа припрения и почти нечетлив почерк на Кюзар, изруга и се изправи.
— Неприятности. Трябва да отидем веднага.
Кабриолетът ги отведе до Кръстовището на Учените, на една пресечка от сградата на Арисилд. Понеже не знаеше какво се беше случило, Никола искаше да стигне до мястото с максимална предпазливост и пеш; в бележката на Кюзар пишеше само, че се е случила „беда“ и че трябва веднага да дойдат в апартамента на Арисилд.
Светлината на ранното утро беше сивкава и тежка, въздухът беше студен и влажен. Никола пръв навлезе в алеята и пръв излезе в полезрението на сградата.