Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Не, не беше така. Какво би си помислил Едуар, ако можеше да узнае, че тези убийства са били извършени с помощта на негово творение?
Но и това не беше така. Едуар е мъртъв, помисли си Никола. Ако ставаше въпрос за честност, можеше поне това да признае, поне. Него вече нищо не можеше да го нарани.
Искам този магьосник, защото го искам и не става въпрос за никакъв алтруизъм. Той ме предизвика, тръгна срещу мен и аз ще го пратя в Ада, да се наложи да го съпроводя лично дотам.
Крак се материализира отнякъде, застана до лакътя му и Никола изостави засега тези размишления. Изрече с горчивина.
— Лорд Албие разреши задачката — за негово удовлетворение.
Крак изсумтя уклончиво.
— Разбира се, ти се сещаш какво означава това.
Крак измърмори:
— Пак да се оправяме сами, това означава.
Мадел нахлу в апартамента на Арисилд, разхвърляйки по пътя си шалчета и шалове. Откри Ишам седнал в едно кресло пред камината с книга в скута.
Пусна на пода последния шал, все още влажен от пръските на реката и каза:
— Той правеше пръстен от труп!
Ишам се ококори.
— Какво?
— Онзи магьосник. Убил е още сума ти хора и на ръката на единия се правеше пръстен от труп.
Възбудата правеше провинциалния диалект на Мадел по-отчетлив и Ишам се мръщеше неразбиращо, но чу ясно последните две думи.
— Пръстен от труп?
Това бе един от най-старите трикове в некромантията, пръстен, омагьосан със заклинания и оставен да престои три дни на ръката на труп. Когато се махнеше и се сложеше на ръката на жив човек, причиняваше състояние подобно на смърт или нещо много близо до него. Ишам затвори рязко книгата и я хвърли на масата.
— Вече ти казах, че това беше първото нещо, за което проверих! Нямаше никакви странни муски, нищо, което да не беше негово…
Мадел поклати нетърпеливо глава.
— Гледа с очите си или гледа с ръцете си?
Ишам се поколеба, изпсува на парсийски и скочи на крака.
Мадел го последва в спалнята на Арисилд и каза:
— Ти каза, че си излязъл и като си се върнал си помислил, че спи. Ами, може да е заспал и преди това де взел малко от неговата си отрова, за да му помогне да заспи. И докато е лежал в това състояние, нещо да е влязло, не знам какво и да му го е сложило без да го събуди…
Продължавайки да псува на парсийски собствената си недосетливост, Ишам отмахна одеялото и сграбчи ръцете на Арисилд. Опипа ги бавно един по един в основата и нагоре като нарочно беше извърнал лице, за да се доверява само на пръстите си. Илюзия, достатъчно мощна, за да скрие пръстен на пръста на човек, прегледан от лекари, и претърсван нееднократно за следи от магьосническа атака, несъмнено беше толкова въздействаща, че да обърка сетивата, дори когато търсещият знаеше, че я има. Не намери нищо и поклати безсилно глава.
Мадел махна изцяло завивките, взе в ръка десния крак на Арисилд и внимателно опипа пръстите. Ишам я наблюдаваше, но мимолетната искра на надежда угасна, когато тя не намери нищо и взе левия крак.
Мадел се намръщи, но когато стигна до кутрето, лицето й се изопна.
На Ишам внезапно му хрумна нещо и каза припряно:
— Мадел…
Тя вече измъкваше пръстена от кутрето на Арисилд. Щом го положи на дланта си, илюзията се разсея и тя го видя, точно както го усети с пръсти преди това, малка желязна халка с черни петна. Тя срещна тревожния поглед на Ишам и се ухили:
— Е, кажи сега, не е ли винаги на последното място, на което го търсиш?
ОСЕМНАДЕСЕТ
Никола се върна в апартамента на „Панцан“ късно през нощта. Останалите се бяха прибрали направо от доковете, а той беше изпратил Мадел до Кръстовището на Учените. Старицата много силно се беше замислила над нещо, то той така и не успя да изкопчи нищо от нея. Беше решил сутринта да отиде при Арисилд и да види дали няма да й е дошла охотата за разговор.
Пръските от реката и влагата от въздуха се бяха просмукали в дрехите му и той се изкачваше по стъпалата към апартамента уморен и мокър до кости.
В салона го посрещна една групичка.
— Не разбирам защо Албие така се е вкопчил в това — тъкмо казваше Хал, крачейки нервно пред камината. Крак се беше подпрял близо до вратата, Кюзар седеше сковано на един стол, отдалечен възможно най-много от Ронсард и Хал, а Мадлин се беше излегнала на едно канапе с шапка на лицето.
Ронсард седеше на стол до прозореца, пушеше лулата си и гледаше със змийски поглед. Каза: