Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Полицаят и официалното лице с двуредния костюм си проправяха път към тях през порутения апартамент.
— Всички ли убиха? — попита Никола портиера на адераси.
— Точно така! — мъжът мина на родния си език автоматично — Открихме стария парсиец жив, но от другите нямаше и следа, а тези копелета не вярват…
чиновникът го прекъсна:
— Извинете, какво общо имате с тази работа? — дори да беше разбрал, че току-що са го нарекли „копеле“ на адераси, не го показа.
— Бабата на съпругата ми е била убита и съм приятел на обитателя на този апартамент, — отвърна Никола и излезе от спалнята, за да може мъжът да насочи вниманието си към него и да остави Мадлин на мира. Запита бързо портиера — Къде е Ишам?
Мъжът се обърна, излезе от хола и го отведе в друга малка и разхвърляна стая, а чиновникът и полицаят продължиха да вървят по петите им. Там, на едно легло лежеше Ишам, и кръвта от многобройните рани по челото се стичаше по косата и лицето му. Жената в халата се опитваше да промие раните, но старецът стенеше, почти изпаднал в безсъзнание, и се опитваше да отблъсне ръката й. Никола забрави за другите присъстващи и припряно отиде до него.
— Ишам, аз съм, Никола, — каза. Лицето на стареца беше лошо охлузено, имаше и много други рани и драскотини и цветовете на парсийския му халат не се различаваха от ситния прах от мазилката. — чуваш ли ме?
Ишам повдигна ръка и го сграбчи за палтото с учудваща сила. Никола се наведе към него и приближи ухото си до устните на ранения. С немощен и дрезгав шепот Ишам изрече:
— Мадел освободи Арисилд. Беше пръстен от труп, скрит със заклинание. Сметнах, че… може да е опасно — Но тя го махна и не стана нищо, затова пратих да те повикат. Но той е разбрал кога е било свалено заклинанието и дойде. Дойде за Арисилд…
Ишам се опита да каже още нещо, но се разтърси от хриплива и болезнена кашлица и Никола каза:
— Стига. Каза ми всичко, каквото трябваше.
Това бе всичко друго, но не и истината, но не искаше да убие човека. Разгледа една от прорезните рани и се опита да определи тежестта на нараняването.
— Внимавайте, има стъкло. — предупреди го жената. Беше права. Хирургията на Доктор Брил не беше далеч оттук. Трябваше незабавно да организира преместването на Ишам там. И трябваше да опознае тялото на Мадел, за да не я отнесат в градската морга.
— Сър, — изрече някакъв припрян глас зад него.
Никола се извърна и чиновникът стреснато отстъпи крачка назад. Никола положи усилие да придаде по-малко застрашителен вид на лицето си. Осъзна, че човекът от известно време се опитва да привлече вниманието му.
— Да?
чиновникът си възвърна самообладанието и каза:
— Това човек, — и посочи портиера — каза, че в апартамента имало още трима души, но не намерихме и следа от тях. Можете ли да го потвърдите?
Нито следа.
— Да. — каза Никола — Този мъж и жената се грижеха за обитателя на апартамента, който беше прикован на легло. Двама наши приятели са дошли тук рано сутринта. — Той погледна към застаналия до долната част на леглото портиер, скръстил ръце, обиден и ужасно нещастен, че думите му са били подложени на съмнение.
— Кога пристигнаха? Преди…..
— Да, двама мъже, с прошарени коси, единият с лекарска чанта, другият с бастун, нали? Тук напоследък идват страшно много лекари, вече почти не им обръщам внимание.
— Колко преди? — попита рязко Никола, прекъсвайки в зародиш всичко, което се опитваше да каже чиновникът.
— Не много. — Портиерът присви очи и стисна замислено устни, предусещайки, че от него ще се иска по-конкретен отговор. — чух ги да се качват по стълбите, врата се отвори и затвори. Тогава Цезар, от пазара, дойде да се кара за наема, но мина само секунда и бум! И двамата се хвърлихме на пода от страх. Падаха разни работи, от стълбите се ръсеше прах и голям облак. Помислих, че цялото това място ще се срути на главите ни.
Значи е било капан. Ако Никола правилно бе разбрал Ишам, премахването на заклинанието, омагьосало Арисилд не е останало незабелязано от противника им, но вместо да действа незабавно, той е изчакал, за да види кой ще дойде при Арисилд. Но ако Арисилд е бил в процес на събуждане, защо не е успял да се защити? Трябва да вляза в този апартамент.
— Каква е връзката ви с обитателя на апартамента? — попита чиновникът.
Никола се радваше, че ни си беше взел пистолета; щеше да се изкуши да го застреля. Но преди да успее да отговори, Мадлин избута от вратата якия полицай и влезе в стаята. Застана права, дишаше тежко и гледаше надолу към Ишам. Никола видя, че чиновникът гледа въпросително палтото и панталона й и каза на мъжа с леден глас.