Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Фактите по случая се разчуха. Дузината убийства в Крайречен и Габардин, както и магьосническите нападения в града карат Префектурата да изглежда безпомощна. Той иска да представи пред обществеността виновник или поне да се направи, че е открил такъв, за да отбие критиките, докато продължава да търси истинския престъпник. — Той вдигна края на завесата, за да погледне към тъмната улица отдолу. — Всичко това се прави не за първи път.
Никола спря на вратата и долови стягане в корема си.
— Знаем — изрече високо, докато минаваше през стаята.
— Мадел добре ли е? — попита Мадлин, седна и остави настрана шапката си.
— Да, само беше малко разсеяна.
Тя порови из джобовете си и накрая измъкна едно сгънато писмо.
— Сарасате е изпратил това по куриер. Дошло е в Колдкорт тази сутрин.
Никола го взе, погледна адреса на подателя и се усмихна.
— Доктор Юбер.
Седна на канапето и незабавно отвори писмото.
— Това поредният магьосник ли е? — попита с подозрение Кюзар.
— Не той е доктор по история, в Лодун. Консултирах се с него относно Констан Макоб и той обеща да ми намери материали по темата.
Никола разстла на коленете си ситно изписаните листа. Името на некроманта от древността събуди любопитството на Ронсард и той надвисна над рамото на Никола.
Поисканата от Никола информация сигурно бе накарала Доктор Юбер доста да порови из библиотеките на Лодун. Историкът обаче, явно съчетаваше в себе си ентусиазма на гонче, детективски инстинкт сравним с този на Ронсард и цялостно знание в областта си.
— Открил е какво е имало в помещението под Вентарин Хаус — докладва след малко Никола — Това е онази стая, в която открихме, че е влизано откъм избите на Херцогиня Мондоло — обясни той на Крак и Кюзар.
Кюзар погледна тревожно към Ронсард, който се взираше напрегнато в писмото.
Мадлин пое въздух, за да възнегодува срещу паузата и Никола продължи.
— Тялото на Констан Макоб.
— Тялото? — изражението на Ронсард беше едва ли не обидено.
— Костите му, най-вероятно, след всичкото това време, — отбеляза съвсем на място Хал — Твоят информатор открил ли е защо тялото е било запечатано?
— Той мисли, че Габар Вентарин е запечатал тялото в камера като предпазна мярка. Свързва го с обичая по онова време убийците да бъдат погребвани на кръстопът, в случай че някакъв свръхестествен източник възроди страстта им към кръвопролития.
Никола сгъна писмото и се потупа с него по брадичката. Ронсард взе документа, разгъна го и го прочете сам.
— Предполагам това го обяснява — каза Мадлин, макар да изглеждаше озадачена — Октав имаше нужда от реликва, кичур коса или личен предмет на мъртъвците, с които искаше да разговаря. Неговият магьосник е искал реликва от Макоб, за да говори с него. Костите на Макоб трябва да са останали единствената възможна реликва, след всичкото това време.
— След всичкото това време — повтори като ехо Ронсард — Доктор Юбер обяснява, че се е сдобил с тази информация от едно писмо, писано от самия Габар Вентарин, който тогава е заемал поста Придворен Магьосник. Писмото е било изпратено на магьосника, който тогава е бил Ректор на Лодун и чиято кореспонденция и книги се съхраняват в най-старите архиви на университета. Трудна задача, дори за историк, запознат с Лодунските библиотеки — Той се намръщи — Как са разбрали за местоположението на тялото Октав и нашият магьосник?
Този въпрос беше хрумнал и на Никола. Но той си спомни как Арисилд беше намерил книгата, която му беше описал и затова се въздържа да строи теории, влизащи в противоречие с този неоспорим факт.
— Магьосниците — отбеляза — могат почти без усилие да намират неща, изгубени преди години. Без по-нататъшна информация, можем да извадим единственото заключение, че си имаме работа с много могъщ магьосник. Нещо което вече знаехме, — добави с досада.
Ронсард не изглеждаше удовлетворен.
Никола се поколеба. Сега беше моментът да повдигне темата за канализацията и за онова, което можеха да очакват, ако я проучеха и беше имал намерение да го стори. Но коментарът на Ронсард за методите на Префектурата, беше събудил в него стари и не толкова стари подозрения. Каза само:
— Излизам — и се изправи.
Крак му препречи пътя в хола.
— Да дойда с теб? — попита.
Никола поклати глава.
— Не, искам да останеш тук. Дръж под око останалите.
Не знаеше дали Крак долови намека в тази фраза. Самият той не знаеше дали вложи намек или не. Но Крак не се възпротиви, а само кимна и се върна в салона.
Никола мина през тъмната спалня и влезе в стаята за преобличане, малко помещение с маса и няколко стола, хубаво огледало и няколко неподходящи лампи. В този момент то приличаше на гримьорна, използвана от поне половин аматьорска театрална трупа.