Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Спря на калния паваж отпред без изобщо да се усети, че го е сторил. Кюзар не беше преувеличил.
В горните етажи на сградата имаше дупка, точно там, където се беше намирал апартаментът на Арисилд. Отворът беше с неравни краища и зееше точно като бомбен взрив и беше откъснал и част от покрива на мансардата. Но нямаше и следа от огън и във влажния въздух не се разнасяше дим, макар че паважът беше осеян с големи и малки каменни отломки.
чу как Рейнар изруга зад гърба му, след което Мадлин издаде звук, сякаш се задушаваше и се втурна покрай него през улицата. Никола се спусна след нея.
На алеята имаше хора, които сочеха нагоре и обсъждаха тихо, докато сновяха наоколо. Имаше полицаи и пожарникари, които влизаха и излизаха от сградата.
Мадлин се провря покрай двама полицаи и се хвърли към стълбището. Никола щеше да я последва, но някой му препречи пътя. Беше Кюзар, изникнал като привидение от тълпата зяпачи. Каза:
— Трябва да ти кажа нещо.
Никола спря и Рейнар също се присъедини.
— Какво?
Кюзар стоеше с приведени рамене и изглеждаше много стар на сивкавата утринна светлина. Каза:
— И Ронсард и Хал бяха вътре.
Рейнар каза:
— Не, — и вдигна потресено поглед към дупката в сградата.
Падна тухла и накара застаналите най-отпред в тълпата да се разбягат.
Гърлото на Никола се стегна.
— Как стана?
— Парсиецът прати телеграма за теб, да дойдеш веднага, че Арисилд бил на път да дойде в съзнание. Инспекторът ми каза да те потърся и той и докторът тръгнаха за насам. — Кюзар се поколеба и на лицето му се изписа чувство за вина. — Не трябваше да ги пускам.
Никола поклати глава. Ако бях тук…
— Продължавай.
— Отидох до склада, за да намеря някое момче да я донесе, но през това време Верак — той бил на пост тук през нощта — дойде и ми каза какво е станало.
— Мъртви ли са? — попита Рейнар.
Кюзар поклати глава и махна с ръка от безсилие.
— Не пускат никого. А и аз не исках да се набивам в очите на полицаите — но не са изнасяли никого.
— Пуснаха Мадлин. — Рейнар погледна Никола.
— Баба и беше там горе. — Никола хвана Рейнар за ръката, тъкмо когато той се канеше да се втурне към сградата. — Не, стой тук.
Полицаите се опитаха да го спрат, но той им каза, че е съпруг на Мадлин и те го пуснаха. По стълбището стояха уплашени обитатели, плачещи деца, недооблечени в различна степен хора и полицаи, които безуспешно се опитваха да ги изкарат от сградата или поне да ги отстранят от пътя. Никола се промъкна покрай тях и стигна до площадката под апартамента на Арисилд. Дневната светлина осветяваше неравномерно стълбището и част от тавана се беше свлякла. Портиерът стоеше на площадката и се съпротивляваше на всички опити да бъде отстранен оттам. Караше се с един полицай и с някакъв с двуредно сако, който приличаше на представител на властите.
— Не, — твърдеше упорито портиерът с адераски акцент, станал по-отчетлив от стреса. — Приличам ли ви на пиян или луд? Нещо повече… — Той видя Никола и потрепери — А, сър. Старицата, внесоха я тук, вътре.
Никола се обърна към посочената врата. Беше на апартамента под този на Арисилд. Вратата беше избита от пантите и стоеше подпряна на една страна, а подът в хола и предния салон беше посипан с мазилка и парчета от корнизи. Появи се някаква разрошена жена по халат и му махна да прескочи една купчина натрошена посуда и да влезе в стаята отзад.
Една единствена лампа осветяваше пълния безпорядък в спалнята, вехтите мебели и дамаската на сини цветя. Мадел беше положена на леглото, с акуратно скръстени ръце, а Мадлин беше седнала до нея. Първата реакция на Никола беше облекчение. Макар да знаеше, че не е имало време, го беше измъчвал някакъв ирационален страх, че тялото й е било използвано за некромантия. По нея нямаше белези и ако не бяха прахът по дрехите и косите й, човек можеше да помисли, че е умряла в съня си.
Лицето на Мадлин беше абсолютно безизразно.
Портиерът пристъпи зад Никола и го докосна по ръкава. Прошепна:
— Кажете на дамата, че я намерихме свита на кълбо горе на стълбите, все едно спеше. Онова, което я е убило, не знам какво е било, но е било толкова бързо, че не е усетила нищо. Не искам да й го казвам сега, но по-късно, когато поиска да го чуе.
— Да, благодаря ви, — кимна Никола. Нямало е как да не я убие бързо, една битка би привлякла твърде много внимание. Освен това На Кръстовището на Учените живееха и други магьосници, макар и не толкова могъщи. Ако бе имала шанса да влезе в схватка, е можело те да дойдат да й помогнат.
— Вие видяхте ли го?
— чух го. Взрив, като от бомба, много силен и много рязък. — мъжът надникна предпазливо над рамото му. — Те мислят, че е било газова експлозия, но изобщо не приличаше на такова нещо и те не знаят, че тук живее вълшебник. Всички знаят, че вълшебниците имат врагове.