Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Вишъс, коленичил до леглото си, сложи огърлица от черни перли
около врата си и затвори очи. Докато се опитваше да достигне Другата
страна чрез съзнанието си, той целенасочено мислеше за Джейн. Нека
Скрайб Върджин научеше защо е всичко това.
Отне известно време да получи разрешение от майка си, но в
следващия момент вече пътуваше през антиматерията, за да приеме форма
в белия двор.
Скрайб Върджин стоеше пред дървото с птичките и една от тях, оранжева сипка, беше в ръката й. Качулката на черната й роба беше
свалена и Ви видя призрачното й лице. Беше смаян от обожанието, с което
тя наблюдаваше малкото създание върху искрящата си ръка. Каква любов, помисли си той.
Никога не би допуснал, че е способна на това.
Тя заговори първа.
— Разбира се, че обичам птиците си. Те са моята утеха, когато съм
тревожна, най-голямата ми радост, когато съм щастлива. Нежният звън на
песните им повдига настроението ми както нищо друго — тя погледна
през рамо. — Заради човешката лекарка е, нали?
— Да — отговори той и се стегна.
По дяволите. Беше мълчалива. Очакваше гнева й. Беше се подготвил
за битка. А вместо това? Нищо освен спокойствие. Затишие пред буря.
Скрайб Върджин духна към птичката, а тя отвърна с чуруликане и
разпери широко малките си криле.
— Да смятам ли, че ако отхвърля заместника ти, няма да продължиш с
церемонията?
Имаше чувството, че умира, когато отговори: — Дадох дума и ще го направя.
— Наистина ли? Изненадваш ме.
Скрайб Върджин остави птичката обратно на мястото й и подсвирна, докато го правеше. Той предположи, че ако звукът можеше да бъде
преведен, би означавал нещо като: Обичам те. Птичката отвърна.
— Тези птици — заговори майка му със странен, сдържан глас — са
единствената ми радост. Знаеш ли защо?
— Не.
— Не молят за нищо, а дават много.
Тя се обърна към него и изрече с плътния си глас: — Това е денят на рождението ти, Вишъс, син на Блъдлетър.
Правилно си избрал момента.
Не точно. Боже, беше забравил кой ден е.
— И тъй като преди триста и три години аз те родих на този свят, се
чувствам в подходящо настроение да ти направя услугата, за която
молиш, както и да задоволя онази твоя молба, която остана неизказана, въпреки че е очевидна като пълна луна на ясно небе.
Очите на Ви заблестяха. Надеждата, опасна емоция дори в добри
времена, пламна в гърдите му и запали пламъче топлина. Птичките
чуруликаха весело, сякаш предвкусваха неговото щастие.
— Вишъс, син на Блъдлетър, ще ти дам двете неща, които желаеш
най-много. Ще позволя Фюри да те замести в церемонията. Той ще бъде
чудесен Примейл. Мил и нежен с Избраниците и в същото време предлага
добра кръв за поколенията.
Ви затвори очи. Заля го такава мощна вълна на облекчение, че
залитна.
— Благодаря — прошепна и осъзна, че думите му са отправени по-
скоро към променилата се негова съдба, отколкото към нея, въпреки че тя
беше тази, която я командваше.
— Благодарността ти е уместна — гласът на майка му беше напълно
равен. — Също така е любопитна за мен, но подаръците са като красотата, нали? Те са във взора на получателя, не в ръката на онзи, който ги дава.
Вече научих това.
Ви погледна към нея в опит да се овладее.
— Той ще иска да се бие. Брат ми. Ще иска да се бие и да живее в
Далечната страна — нямаше начин Фюри да съществува, без да вижда
Бела.
— Ще позволя. Поне докато редиците на Братството увеличат броя си.
Скрайб Върджин повдигна искрящите си ръце към качулката и покри
лицето си. После без нито звук се понесе над мраморния под към малка
бяла врата, за която той винаги беше подозирал, че е входът към личните
й покои.
— Ако не е неуважително — извика той, — каква е втората услуга?
Тя спря на прага. Без да обръща лице към него, каза: — Отричам те като мой син. Ти си свободен от мен и аз от теб.
Сбогом, боецо.
Тя влезе и затвори, после заключи. В отсъствието й птиците
замлъкнаха, сякаш тя беше тази, която ги вдъхновяваше за песен.
Ви стоеше в двора и слушаше тихия ромон на водата в шадравана.
Беше имал майка за шест дни.
Не можеше да каже, че му липсва. Нито че е благодарен, задето му
върна живота. В крайна сметка тя беше тази, която се опита да му отнеме
всичко.
Материализира се обратно в имението, за да докладва за случилото
се. Хрумна му, че дори майка му да беше казала не, пак би избрал Джейн
пред нея. Без оглед на цената.
И Скрайб Върджин го бе знаела през цялото време. Това беше