Кралят

– Трябва да има нещо, което можеш да направиш. Начин да заобиколиш…

– Откажи се, Бет. – Той се изправи и обърна глава по посока на трона. – Нека продължим напред…

– Не можем.

– Как ли пък не можем.

– Едно е да подадеш оставка, да абдикираш или както там се казва. Това е свободен избор. Но теб изобщо не те бива да се подчиняваш на чужди заповеди – каза Бет и добави сухо: – Както сме обсъждали и преди.

– Бет, трябва да се откажеш…

– Помисли за бъдещето… след година, две… наистина ли искаш да ми кажеш, че няма да ме намразиш заради това?

– Разбира се, че не! Ти не можеш да промениш същността си. Вината не е твоя.

– Сега го казваш и аз ти вярвам… но след десет години, когато погледнеш сина или дъщеря си в очите, не мислиш ли, че няма да изпиташ поне мъничко неприязън към мен, задето съм ги лишила от…

– От шанса да стрелят по тях? Да бъдат критикувани от куцо и сакато? Да бъдат поставени на пиедестал, на който не искат да бъдат? Ни най-малко! Та всичко това е част от причината да не искам дете!

Бет отново поклати глава.

– Не съм толкова сигурна.

– Исусе. – Рот сложи ръце на хълбоците си. – Направи ми услуга и недей да решаваш вместо мен, окей?

– Не можем да пренебрегнем възможността…

– Извинявай, да не съм пропуснал нещо? Да не би някоя врачка да ти е дала скришом кристално кълбо или нещо такова? Защото, не се засягай, но можеш да видиш в бъдещето толкова, колкото и аз.

– Именно.

Рот вдигна отчаяно ръце и закрачи напред-назад.

– Ти не разбираш, чисто и просто не разбираш. Вече е станало, свършен факт. Вотът на недоверие е минал… и аз съм кастриран като владетел, не разполагам с никаква власт, нито с влияние. Така че дори и да имаше нещо, което бих могъл да сторя от законова гледна точка... Вече не съм аз този, който може да промени каквото и да било.

– Кой тогава?

– Един мой далечен братовчед. Истинско съкровище.

По тона му Бет разбра, че в случая „истинско съкровище“ е евфемизъм за „пълен шибаняк“.

Тя скръсти ръце на гърдите си.

– Искам да видя прокламацията или документа… трябва да има такава, нали? Съмнявам се, че просто са ти оставили съобщение на гласовата поща.

– Господи, Бет, няма ли да се откажеш най-…

– У Сакстън ли е? Или са я изпратили на Рив…

– Не може ли поне веднъж да бъдеш нормална! – изкрещя той. – Току-що премина през периода си на нужда! Повечето жени остават на легло цяла седмица. Защо не можеш и ти да си такава? Щом толкова искаш дете, върви да си легнеш… това се очаква да направиш. Учудвам се, че след всичкото време, което си прекарала с шибаната Лейла, тя не ти е казала…

Докато Рот продължаваше да беснее, Бет прекрасно си даваше сметка, че просто изпуска парата с помощта на думите. Само че нямаха време да го прави до безкрай.

Тя се изправи, отиде до него и…

Пляс.

Звукът от шамара отекна в стаята и обичният ѝ хелрен изведнъж млъкна.

Приковала спокоен поглед в лицето му, тя заяви:

– Сега, когато имам вниманието ти и вече не нареждаш и не беснееш като някой лунатик, ще съм ти благодарна, ако ми кажеш къде мога да намеря онова, което са ни изпратили.