Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
От два месеца мисля за много неща! Една нещастна девойка, каквато бях аз, преди да отида в манастира, живее в калта. Мъжете я харесват и като се разсипват от внимание, я карат да слугува на прищевките им, отиват да я вземат с кола, като влезе, стават прави; не плюят в лицето й, защото красотата й я предпазва от такова оскърбление; морално обаче те вършат нещо по-лошо. Но стига само тази проститутка да наследи пет-шест милиона и ще бъде ухажвана от принцове, като мине с колата си, ще я поздравяват почтително и тя ще може да избира измежду най-старите семейни гербове на Франция и Навара. Това общество, което би ни нарекло безумци, ако ни види двамата красиви и щастливи заедно, не е престанало да поздравява мадам дьо Стал въпреки романите й, защото тя е имала двеста хиляди лири рента. Обществото се прекланя пред парите или пред известността, но не желае да се преклони пред щастието, нито пред добродетелта, защото аз щях да върша добро… О, колко сълзи щях да пресуша!… Сигурно толкова, колкото и аз самата съм проляла! Да, щях да живея само за теб и за добри дела.
Ето, такива размисли правят смъртта желана. Затова, котенцето ми, недей да жалиш, казвай си често: имаше две добри момичета, и двете хубави, които ме обожаваха и умряха заради мене; издигни в сърцето си паметник за Корали и за Естер и си гледай живота! Спомняш ли си, когато ми показа старата изгърбена вече любовница на някакъв поет от преди революцията, със зелена наметка и със сива омазнена дрешка, цялата на тъмни лекета, която, макар че се бе подпряла на една стена в Тюйлери, не успяваше да се стопли на слънцето. Тя бе постъпила като фигурантка в Тюйлери и се тревожеше за някакъв ужасен мопс, най-грозния от всички мопсове на света. Знаеш я, тя е имала лакей, екипажи, разкошно жилище. Тогава ти казах: «По-добре човек да умре на тридесет години!» Да, през този ден ти видя, че съм замислена и извърши сума лудории, за да ме разсееш. И между две твои целувки аз ти казах: «Красивите жени излизат от представлението преди края!…» Аз не пожелах да видя последната пиеса, това е всичко…
Сигурно намираш, че съм прекалено бъбрива, но това са последните ми одумки. Пиша ти, както ти говорех, а искам онова, което ти кажа, да бъде весело. Винаги са ме ужасявали шивачки, които се оплакват; нали знаеш, че един път вече можех наистина да умра, когато се върнах от оня бал в Операта, където ми казаха, че съм била проститутка!
О, не, писенцето ми, не давай никога този портрет, ако знаеш само с какви вълни от любов потъвам в очите ти, с какво упоение те гледам, като спра да пиша… Ти би помислил, като поемеш любовта, която се постарах да вложа в слоновата кост, че там е душата на твоята любима сърничка.
Една мъртва, която проси милостиня, не е ли смешно?… Хайде, човек трябва да умее да се държи прилично в гроба.
Ти не знаеш колко геройска би изглеждала моята смърт на глупците, ако разберат, че тази нощ Нюсенжан ми предложи два милиона, ако го залюбя, както съм любила теб. Той ще се почувствува здравата ограбен, като научи, че съм удържала думата си, тъй като той е причина за смъртта ми. Аз опитах всичко, за да мога още да дишам въздуха, който дишаш ти. Казах на този тлъст хайдук: «Желаете ли да ви обичам, както вие искате, задължавам се дори да не видя никога вече Люсиен?…» — «Какво трябва да направя?…» запита той. «Дайте ми два милиона за него!»… О, да беше видял само изражението му! Бих се смяла, ако всичко не беше толкова трагично за мене. «Спестете си отказа! — казах му аз. — Виждам, че държите повече на двата милиона, отколкото на мене. Жената винаги е доволна да знае колко струва» — добавих и му обърнах гръб.
Този стар коцкар ще разбере след няколко часа, че не съм се шегувала.
Кой ще ти оправя вместо мен пътечката в косите? Ах, не искам вече да мисля за нищо, свързано с живота, остават ми пет минути, а тях ще ги дам на бога! Не ревнувай, ангел мой, аз и на него ще говоря за теб, ще му искам ти да си щастлив с цената на моята смърт и на изкуплението ми в другия свят. Не ми се ще много да отида в ада, бих искала да видя дали ангелите в рая приличат на теб…
Сбогом, писенцето ми, сбогом! Благославям те с цялата си мъка.
До гроб ще бъда
Твоята Естер…
Единадесет часът бие. Помолих се за последен път и сега лягам, за да умра. Още веднъж сбогом! Бих искала топлината от ръката ми да остави тук нещо от душата ми, като последна моя целувка, и искам още един път да те нарека мое мило котенце, макар че ти си причина за смъртта на твоята