Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Поаре.
— Поре (извинете, аз съм испанец)… спомня ли си кои хора са живели в този… как нарекохте този дом?
— Семеен пансион — отговори госпожа Поаре.
— Не знам какво е това — каза Жак Колен.
— Това е дом, където се обядва и вечеря с абонамент.
— Точно така — възкликна Камюзо и кимна благосклонно към Жак Колен, толкова бе поразен от очевидната искреност, с която му даваше възможност да се добере до някакъв резултат. — Опитайте се да си спомните абонатите на пансиона, които са били там по време на арестуването на Жак Колен.
— Там бяха господин дьо Растиняк, доктор Бианшон, дядо Горио… госпожица Тайфер…
— Добре — прекъсна я съдията, който не бе престанал да наблюдава Жак Колен, чието лице остана безстрастно. — Е, а този дядо Горио?
— Той почина — каза госпожа Поаре.
— Господине — забеляза Жак Колен, — много пъти съм срещал в дома на Люсиен един господин дьо Растиняк, приятел на госпожа дьо Нюсенжан, мисля, и ако става дума за същия, той никога не ме е вземал за каторжника, с когото искат да ме смесят…
— Господин дьо Растиняк и доктор Бианшон имат и двамата такова обществено положение, че ако показанията им са във ваша полза, ще ми бъдат достатъчни, за да ви освободя. Кокар, пригответе призовки за тях! — нареди съдията.
За няколко минути формалностите около показанията на госпожа Поаре бяха приключени. Кокар й прочете протокола и тя го подписа; обвиняемият обаче отказа да го подпише, позовавайки се на незнанието си на процедурата на френското правосъдие.
Неочаквано събитие
— Достатъчно за днес — каза господин Камюзо, — вие сигурно трябва да похапнете, ще наредя да ви върнат в „Консиержри“.
— Уви! Много ми е лошо, за да мога да ям — отвърна Жак Колен.
Камюзо желаеше връщането на Жак Колен да съвпадне с часа на разходката на арестуваните; той обаче искаше също да получи от директора на „Консиержри“ отговор на нареждането, изпратено сутринта, затова позвъни, за да изпрати разсилния си. Разсилният влезе и каза, че вратарката от дома на улица Малаке трябвало да му предаде нещо важно за господин Люсиен дьо Рюбампре. Това събитие бе от такова значение, че Камюзо забрави намерението си.
— Да влезе! — каза той.
— Извинете, да прощавате, господине — каза вратарката, като се поклони едно подир друго на следователя и на абата. — Така бяхме разстроени, мъжът ми и аз, двата пъти, като идва полицията, че сме забравили в скрина едно писмо за господин Люсиен, а за него сме платили десет су, макар че е от Париж, защото е много тежко. Ще ми ги платите ли? Бог знае кога пак ще видим наемателите си!
— Раздавачът ли ви донесе това писмо? — запита Камюзо, след като разгледа много внимателно плика.
— Да, господине.
— Кокар, направете протокол за това изявление. Хайде, кажете си името, какво работите…
Камюзо накара портиерката да се закълне, после издиктува текста на протокола.
Докато тези формалности се извършваха, той разглеждаше марката, на която личаха часовете на прибирането на писмото от пощенската кутия и на изпращането му, а също и датата. Получено при Люсиен на другия ден след смъртта на Естер, това писмо бе без съмнение писано и пуснато в кутията в деня на катастрофата.
Сега читателят ще може да съди за изумлението на господин Камюзо, който четеше писмо, писано и подписано от онази, която Темида смяташе за жертва на престъпление.
Стига!
Естер до Люсиен
„Понеделник, 13 май 1830
(Последният ми ден, десет часът сутринта)
Скъпи Люсиен, не ми остава и един час да живея. В единадесет часа ще бъда мъртва и ще умра, без да усетя болка. Платих петдесет хиляди франка за едно красиво малко черно манисто, в което има отрова; тя убива със светкавична бързина. Така че, сърненцето ми, ще можеш да си кажеш: «Моята малка Естер не се е мъчила…» Така е, ще се измъча само докато напиша тези няколко страници.