Величие и падение на куртизанките

Това чудовище Нюсенжан, което ме купи така скъпо, макар да знаеше, че денят, в който ще му принадлежа, ще бъде последен за мене, си тръгна преди малко пиян като мечка. За пръв и последен път в живота си можах да сравня предишния си занаят на проститутка с живота на любеща жена и да поставя разцъфтяващата се до безкрайност нежност над ужаса от задължението, при което ти се ще да се унищожиш така, че да не остане място за целувка. Това отвращение ми бе необходимо, за да ми бъде сладка смъртта… Изкъпах се; бих искала да мога да извикам изповедника от манастира, където ме покръстиха, да му се изповядам, да пречистя душата си. Обаче доста много съм проституирала и това би било равнозначно на светотатство; освен това чувствувам, че плувам във водите на искрено разкаяние. Предавам се в ръцете на бога.

Но да оставим тези хленчения, искам до последния миг да си остана твоята Естер и да не те отегчавам с приказки за смъртта, за бъдещето и за добрия дядо господ, който няма да излезе толкова добър, ако и в другия живот ме измъчва, след като съм изпила толкова горчилки в този…

Пред мен е оня прекрасен твой портрет, който ти направи госпожа дьо Мирбел. Тази плочка от слонова кост ме тешеше, че не си при мен и сега, като ти пиша последните си мисли и ти описвам последните удари на сърцето си, я гледам с упоение. И портрета ще сложа в плика, защото не искам някой да го открадне или да го продаде. Само мисълта, че това, което е било моя радост, стои смесено с портрети на жени и офицери от времето на Империята или с китайски дрънкулки на витрината на някакъв търговец, ме кара да примирам. Разруши го, скъпи мой, тоя портрет, не го давай на никого… освен ако с него ще си върнеш сърцето на онази облечена в рокли дъска, на Клотилд дьо Гранлийо, която, като легнете да спите, ще ти направи синини, толкова са остри кокалите й… да, съгласна съм, така ще ти бъда пак полезна в нещичко, както и когато съм била жива. О, за да ти направя удоволствие или просто за да те разсмея, бих стояла пред разпалени въглища с ябълка в устата и бих ти я изпекла така!… Значи, смъртта ми все пак ще послужи за нещо… Ще тревожи семейството ти… О, аз не мога да разбера тази Клотилд! Да може да бъде твоя жена, да носи името ти, да не те напуска ни денем, ни нощем, да ти принадлежи… и да ти прави такива фасони! За такова нещо трябва да си от квартал Сен-Жермен и да нямаш и десет ливри месо по костите си…