Величие и падение на куртизанките

Тези думи направиха силно впечатление на Люсиен, а като видя как е настроен неговият арестант, съдията продължи:

— Повтарям, бяхте заподозрян в съучастничество за убийството чрез отравяне на госпожица Естер, но имаме доказателство за нейното самоубийство, следователно въпросът е изчерпан; открадната е обаче една сума от седемстотин и петдесет хиляди франка, която влиза в наследството, а вие сте наследник; тук за жалост има престъпление. Това престъпление е предшествувало откриването на завещанието. А правосъдието има основание да смята, че една личност, която ви обича толкова, колкото ви е обичала и госпожица Естер, си е позволила да извърши това престъпление във ваша полза… Не ме прекъсвайте — спря Камюзо Люсиен, който искаше да му каже нещо, — не съм започнал още разпита. Искам само да разберете, че този въпрос е в интерес на честта ви. Оставете фалшивото и жалко чувство за чест, свързващо двама съучастници, и кажете истината!

Читателят навярно вече е забелязал огромното несъответствие в средствата за борба между подследствените и следователите. Естествено умело използуваното отрицание се отличава с категоричността на формата и е достатъчно за защитата на престъпника; но то е нещо като рицарско снаряжение, което става съкрушително тежко, щом острието на водещия следствието попадне на някаква пролука. Окаже ли се отрицанието недостатъчно срещу отделни очевидни факти, обвиняемият попада изцяло в ръцете на съдията. Представете си сега някакъв полупрестъпник, какъвто е Люсиен, спасил се от първото крушение на почтеността си, който би могъл да се поправи и да стане полезен за своята страна; такъв човек ще загине в примките на съдебното следствие. Следователят диктува един съвсем сух протокол — верен анализ на въпроси и отговори. В него нищо не е останало от преднамерените му бащински думи или от увещания, измамни както горното. Съдиите от по-горната инстанция и съдебните заседатели виждат резултатите, но не познават средствата. Ето защо според някои напредничави умове най-добре би било следствието да се извършва от съдебни заседатели както в Англия. Тази система бе въведена и във Франция за известно време. По кодекса от месец Брюмер на IV републиканска година тази институция се наричаше „следствено жури“, за разлика от съдебното жури. А що се отнася до самия съдебен процес, ако се върнем към следственото жури, той би трябвало да се прекрати в кралските съдилища и да се води без съдебни заседатели.