Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Естер“
Глава, от която се вижда, че Темида е и трябва да бъде безсърдечна
Трепет на ревност сви сърцето на съдията при прочитането на това единствено писмо на самоубиец, написано с такова безгрижие, макар че зад този текст се чувствуваше напрежението и последните усилия на сляпа нежност.
„Какво особено има в него, та да го обичат така!…“ — помисли си той, повтаряйки думите на всички мъже, лишени от дарбата да се харесват на жените.
— Ако ви е възможно да докажете не само, че не сте избягалият каторжник Жак Колен, но че наистина сте дон Карлос Ерера, каноник от Толедо, таен пратеник на негово величество Фердинанд VII, ще бъдете освободен — каза следователят на Жак Колен, — тъй като безпристрастието на службата ми ме задължава да ви кажа, че току-що получих едно писмо от госпожица Естер Гобсек, в което тя говори за намерението си да се самоубие и изказва подозрения, отнасящи се до прислугата й, според които те може би са автори на кражбата на седемстотин и петдесетте хиляди франка.
Докато говореше, господин Камюзо сравняваше почерка на това писмо с почерка на завещанието и за него беше очевидно, че едно и също лице е писало и писмото, и завещанието.
— Господине, вие много бързахте да повярвате, че е имало престъпление, не бързайте сега да приемете, че е имало кражба.
— Така ли?… — каза Камюзо, хвърляйки съдийски поглед към обвиняемия.
— Не смятайте, че се излагам, като ви казвам, че тази сума може да се намери — продължи Жак Колен, давайки на съдията да разбере, че схваща подозрението му. — Нещастната жена бе обичана от прислужниците й; ако бях на свобода, щях да потърся парите, които сега принадлежат на Люсиен, съществото, което най-много обичам на света!… Бихте ли имали добрината да ми позволите да прочета писмото… няма да се бавя… то е доказателство за невинността на моето скъпо дете… не можете да се опасявате, че ще го унищожа… нито че ще кажа на някого за него, аз съм в отделна килия.
— В отделна килия!… — възкликна съдията. — Няма да останете там… Моля ви да установите колкото се може по-бързо самоличността си, обърнете се и към вашия посланик, ако искате.
И той му подаде писмото. Камюзо се радваше, че излиза от затрудненото положение и че може да задоволи главния прокурор, както и госпожите дьо Мофриньоз и дьо Серизи. Все пак огледа хладнокръвно и с любопитство лицето на арестанта, докато този четеше писмото на куртизанката; въпреки искрените чувства, изрисувани по него, Камюзо си казваше: „Това обаче си е истинско каторжническо лице.“
— Ето как го обичат! — каза Жак Колен, като връщаше писмото. И той показа пред Камюзо лице, обляно в сълзи. После продължи: — Да знаете какъв човек е! С млада и чиста душевност, с чудна хубост. Той е дете и поет… Човек изпитва неудържима потребност да посвети живота си на него, да изпълнява и най-малките му желания. Този скъп Люсиен е толкова чаровен, когато е гальовен…
— Хайде — каза съдията и направи още едно усилие да открие истината, — виждам, че е невъзможно вие да сте Жак Колен…
— Не, господине… — отговори каторжникът и се направи повече от всякога на дон Карлос Ерера. В желанието си да завърши делото си, той пристъпи към съдията, отведе го до прозореца, като възприе доверителен тон и държането на висш църковен служител. — Толкова много обичам това момче, че ако трябва да спестя някаква неприятност на този идол на сърцето ми, бих поел обвинението да бъда престъпникът, за когото ме вземате — каза той тихо. — Бих последвал примера на нещастното момиче, убило се, за да бъде той добре. Ето защо, много ви моля, господине, за едно благоволение, пуснете веднага Люсиен на свобода…
— Дългът не ми позволява това — отвърна добродушно Камюзо, — но ако са възможни споразумения с небето, правосъдието пък умее да се държи с почтителност, затова стига да ми дадете добри основания… Говорете, няма да протоколираме…
— Добре! — продължи Жак Колен, измамен от добродушието на Камюзо. — Зная как се измъчва сега това нещастно момче, то е способно да посегне на живота си, като вижда, че е в затвора…
— О, колкото до това… — каза Камюзо и направи рязко движение.
— Вие не знаете кого ще задължите, ако изпълните молбата ми — добави Жак Колен, желаейки да трогне други струни. — Вие правите услуга на един религиозен орден, който е по-силен от всякакви графини и херцогини, които няма да ви простят, че писмата им са били във вашия кабинет… — показа той две напарфюмирани връзки… — Моят орден нищо не забравя.