Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
„Приятелят на Пейрад продължава да върви по петите ми — помисли той. — Ако знаех кой е, щях и от него да се отърва както от Контансон. Дали ще мога да видя пак Азѝ?…“
Съдията подписа бележката, написана от Кокар, сложи я в плик и я подаде на прислужника от службата на пълномощниците.
Тази служба е необходим помощник на правосъдието. Оглавявана от полицейския комисар ad hoc23, тя е съставена от полицейски чиновници, които с помощта на полицейските комисари на всеки квартал извършват претърсванията и дори арестуването на лица, заподозрени в съучастничество в престъпления или в закононарушения. Тези пълномощници на съдебната власт спестяват на следователите, натоварени с някакво следствие, скъпоценно време.
По знак на съдията господин Льобрьон и санитарят облякоха подследствения и излязоха заедно с разсилния. Камюзо седна отново пред бюрото си и започна да си играе с перото.
— Вие имате някаква леля — каза той изведнъж на Жак Колен.
— Леля ли? — отвърна учудено дон Карлос Ерера. — Но, господине, аз нямам никакви роднини, аз съм незаконен син на покойния херцог д’Осуна…
В себе си той си казваше: „Доближават ме!“ — намек за играта на криеница, която впрочем е детско представяне на страхотната борба между правосъдието и престъпника.
— Да! — отвърна Камюзо. — Така е, имате леля, госпожица Жаклин Колен, която сте настанили под странното име „Азѝ“ при госпожица Естер.
Жак Колен направи едно нехайно движение с рамената, съответствуващо напълно на заинтересованото му изражение, с което слушаше думите на съдията, който пък го гледаше с подигравателно внимание.
— Внимавайте — продължи Камюзо. — Изслушайте ме хубаво.
— Слушам ви, господине.
Трудовата дейност на Азѝ
— Леля ви е търговка в Тампл, управителка на магазина й е някоя си госпожица Пакар, сестра на бивш затворник, обаче напълно почтена, наричат я Ромет. Правосъдието е по следите на леля ви и след няколко часа ще имаме окончателни доказателства. Тази жена ви е много предана.
— Продължавайте, господин съдия — каза спокойно Жак Колен в отговор на замълчалия Камюзо, — слушам ви.
— Леля ви, която горе-долу е с пет години по-възрастна от вас, е била любовница на Мара, който остави толкова отвратителни спомени. От този окървавен извор е дошло началото на състоянието и… Според сведенията, които съм получил, тя много умело се укрива, защото още не сме събрали доказателства против нея. След смъртта на Мара, изглежда, е живяла, според докладите, които притежавам, с някакъв химик, осъден на смърт през Втората революционна година за фалшифициране на пари. Явила се е на процеса като свидетел. Благодарение на тази интимна връзка навярно е придобила познания по токсикология. Занимавала се е с търговия на дамски принадлежности от XII година до 1810 година. Прекарала е две години в затвора през 1812 и 1816 година заради развращаване на малолетни. По това време вие вече сте имали присъда за фалшификация и сте били напуснали банката, където леля ви ви настанила благодарение на образованието, което сте получили и на използуваните от нея протекции на пропаднали личности, на които тя е доставяла жертви… Всичко това, обвиняеми, едва ли би подхождало много на славните херцози д’Осуна… Ще продължавате ли да отричате?…
Жак Колен слушаше господин Камюзо, но си мислеше за своето щастливо детство, за училището за проповедници, където бе учил, а тези мисли му придаваха истински учудено изражение. Въпреки майсторската въпросителна интонация Камюзо не забеляза никакво раздвижване по това спокойно лице.
— Ако обяснението, което и дадох в началото, е точно записано, можете пак да го прочетете — отговори Жак Колен, — не мога да го променя… Не съм ходил при куртизанката, как мога да зная коя е била готвачката й. Хората, за които говорите, са ми съвсем чужди.
— Макар че отричате, ние ще пристъпим към очни ставки, които могат да намалят увереността ви.
— Човек, когото веднъж вече са разстрелвали, е свикнал на всичко — отговори кротко Жак Колен.
Камюзо отново се залови да преглежда иззетите книжа, като чакаше завръщането на началника на обществената безопасност, чието усърдие бе необикновено; вече бе единадесет и половина, а разпитът бе започнал към десет и половина; влезе разсилният и съобщи тихичко на следователя, че е дошъл Биби-Люпен.
23
Назначен специално за това (лат.). — Б.пр.