Величие и падение на куртизанките

Мъките на следователя

Ако в природата на човека е да проявява недоверие, когато го молят да извърши нещо в разрез с неговите интереси или с повелите на дълга, а дори и да му е безразлично, това чувство е закон за съдия-следователя. Колкото повече арестантът, чието положение не бе още установено, изтъкваше появата на облаци на хоризонта, в случай че Люсиен бъде разпитан, толкова по-необходим се струваше този разпит на Камюзо. Според кодекса и съдебната практика би могло да се мине и без такава формалност, но тя се налагаше поради въпроса за самоличността на абата. При всички трудови дейности съществува професионална съвест. Тъй като не бе любопитен, Камюзо щеше да разпита Люсиен с чувство за съдийска чест, както преди малко бе разпитал Жак Колен, прилагайки уловките, които си позволява и най-неподкупният съдия. Да направи услуга или да напредне в службата — тези неща оставаха у Камюзо на второ място след желанието да узнае истината, да отгатне каква е, та дори ако трябва да я премълчи. Той барабанеше по прозореца, оставяйки се на течащия поток догадки, защото в такива случаи мисълта е като река, минаваща през хиляди места. Влюбени в истината, следователите приличат на ревниви жени, те правят стотици предположения и ровят в тях с острието на подозрението, също както древният жертвоприносител е разпарял жертвите си; те стигат до истината, като се спират на някаква вероятност. И жената разпитва любимия си, както следователят — престъпника. При такива предположения някакъв проблясък, думичка или интонация, едно колебание са достатъчни, за да издадат скривания факт, предателство или престъпление.