Разкритието на древния ръкопис

Лед се плъзна по гръбнака ми. Това беше жестоко и точно. Кой докъде би стигнал, за да наклони везните по-силно в полза на човешката раса? Бях изненадана, че не са ни убили при раждането. Ако приемех, че съм била родена.

– И аз мислех, че вероятно за това ти и Алина сте дадени за осиновяване. Някой не е искал да ви убива като малки, затова са ви отпратили.

Разбира се. И ни е било забранено да се връщаме. Но Алина искаше да отиде да учи в Дъблин, а татко никога не е бил в състояние да ни отказва нищо.

Едно решение, едно дребно решение и светът, какъвто го познавахме, започна да се разпада.

– Какво още? – притиснах я.

– Джо каза, че са говорили с Нана О’ зад гърба на Ро. Казва, че старата жена е била в манастира в нощта, когато Книгата се е измъкнала. Видяла е някои неща. Шийте зрящи разкъсани на парчета, накълцани. Каза, че открили само малки части от някои. Други никога не намерили.

– Нана е била там, когато Книгата е избягала? – не беше споменала и дума в нощта, когато с Кат бяхме говорили с нея в къщурката ù до морето. Освен че ме нарече Алина и ни каза, че внучката ù Кейли е била най-добрата приятелка на Айла и също така член на Убежището, и че почувствала мрачни вълнения в земята, не ни беше разказала почти нищо друго.

Дани поклати глава.

– Появила се после. Костите ù били казали, че безсмъртната душа на дъщеря ù е в опасност.

– Имаш предвид на внучката ù – Кейли.

– Имам предвид на дъщеря ù – очите на Дани искряха. – Ро.

Устата ми оформи беззвучно О.

– Роуина е дъщеря на Нана? – успях накрая. Роуина е била майка на Кейли? Колко още е пропуснала Нана О’Райли да ми каже?

– Старата жена я ненавижда. Не я признава. Кат и Джо претърсили къщата на Нана, докато тя спяла, и намерили неща. Снимки и бебешки книжки, разни други. Нана мисли, че Ро има пръст в бягството на Книгата. Каза, че Кейли ù казала, че създали резервно мини-Убежище, за което Ро не знаела нищо и че водачката дори не живеела в манастира. Казвала се Теси или Тели, или нещо подобно. В случай че нещо се случи с членовете на Убежището, които живеели в манастира.

Главата ми се въртеше. Бяха ме държали напълно неосведомена. Ако бях отложила празнуването на рождения ден на Дани, никога нямаше да науча. Ето я тайнствената Тели, която и Баронс, и баща ми бяха споменали! Тя е била водач на тайното Убежище. Помогнала е на майка ми да избяга. Трябваше да я намеря. „Откри ли вече Тели?“ – бях подслушала Баронс. – Не? Прати още хора!“ Изглежда, Баронс още веднъж ме беше изпреварил и вече беше пратил хората си да я търсят. Защо? Откъде е знаел за жената? Какво беше това, което беше научил и за което не ми беше казал?

– И?

– Казала, че м-... Е, предполага се, че не си човек, затова сигурно не ти е майка. Айла се измъкнала жива. Нана О’ я видяла да напуска същата нощ. Никога няма да познаеш с кого!

Не се доверявах на себе си дори за нещо толкова просто като да продумам. Роуина. И старата кучка вероятно я е убила. Независимо дали беше моя майка, или не, все още се чувствах свързана с нея и исках да я защитавам.