Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– О, хайде! Трябва да познаеш! – Дани се замъгляваше по краищата от вълнение.
– Роуина – казах равнодушно.
– Опитай пак! – каза тя. – Това ще ти изпържи мозъка. Нана никога нямаше да разбере, че е той, но ти си отишла там с него. Е, тя не говори за него като за мъж – нарича го онова.
Зяпнах я.
– За кого говориш? – настоях.
– Видяла е Айла да се качва в кола с нещо, което тя нарича Прокълнатия. Пичът, който откарал единствената оцеляла от Убежището на манастира преди двайсет и няколко години, е бил Баронс.
Бях толкова възбудена след всичко, което Дани ми каза, че нямаше как да съм в състояние да правя нещо толкова летаргично, като да се свивам на дивана и да гледам филм. Плюс това толкова много захар циркулираше през системата ми, че почти вибрирах като Дани.
След като пусна бомбата „Баронс“, тя включи отново филма и започна да се хили. Хлапето беше жилаво.
Аз седях и зяпах екрана без да виждам нищо.
Защо Баронс беше скрил от мен, че е бил в манастира, когато Книгата е избягала преди двайсет и няколко години? Защо да крие от мен, че е познавал Айла О’Конър – майката на сестра ми? Можех да се откажа от майка, която никога не бях имала, но не можех да се откажа от сестра ми. Независимо дали беше моя биологична сестра, или не, аз мислех за нея като за такава и точка. Край.
Спомних си как слизах по стълбите и чух да казва на Риодан по телефона: „След това, което научих за нея онази нощ...“. Дали имаше предвид нощта, в която отидохме до къщурката? Дали и той е бил също толкова изненадан като мен, да чуе Нана да ми казва, че жената, с която е напуснал манастира преди две десетилетия, се смята за моя майка?
Дали я беше завел при тази Тели, която е помогнала Алина и аз да намерим приемен дом в Америка? Ако Айла е напуснала манастира жива, защо, как и кога е умряла? Дали изобщо е стигнала до Тели или жената предварително се е била съгласила да изведе децата ù, ако нещо се случи с нея? Каква роля играеше Баронс във всичко това? Той ли беше убил Айла?
Размърдах се неспокойно. Той беше видял тортата. Знаеше, че планирам парти за рожден ден. Той мразеше рождените дни. Нямаше начин да се появи тази вечер.
Разчоплих парче шоколадова глазура. Огледах книжарницата. Съзерцавах стенописа на тавана и мачках кашмирената завивка. Извадих няколко трохи от ъгъла на дивана и ги подредих върху чинията си.
Роуина беше дъщеря на Нана. Айла и Кейли на практика бяха израснали заедно. Айла е била Повелителка на Убежището. Сметнали са за необходимо да сформират Убежище зад гърба на Ро. Което дори не е било в манастира. Айла е ръководила официалното, а мистериозната Тели – тайното. През всички тези години майка ми – Айла – е поемала вината за бягството на Книгата, а сега изглеждаше, че Роуина е стояла зад него.
Беше позволила ние да поемем вината – първо Айла, после Алина, после аз.
...двете от древни кръвни линии няма да имат повече шанс, отколкото има снежна топка в ада, да оправят нашата каша, защото няма да искат.
Въздъхнах. Когато подслушах мама и татко онази нощ в Ашфорд да говорят за това как може да обрека света на гибел, се бях почувствала осъдена. После Кат и Джо ми бяха показали пророчеството (което, както вече знаех, е било съкратена версия) и се бях почувствала опростена.
Сега отново се чувствах осъдена. Беше доста обезпокояващо да чуя, че колкото по-рано бъдем убити двете с Алина, толкова по-добре ще се развият нещата за човешката раса.
Ако Алина беше останала жива, щеше ли да избере Даррок? В пристъп на скръб бях поискала да заменя света с нов, в който Баронс да е жив. Бяхме ли и двете фатално дефектни? Дали са ни запратили далеч от Ирландия не за наше собствено добро, а в името на добруването на света? Затова ли МЗО[19] ми беше дал картата СВЕТЪТ? Защото трябваше да погледна света, да го видя и да го избера? Кой беше МЗО, все пак?
Когато пристигнах в Дъблин и започнах да откривам разни неща за себе си, се бях почувствала като герой, който е бил изпратен насила на епично пътешествие.
Сега просто се надявах, че няма да оплескам нещата твърде много. Големите проблеми изискваха големи решения. Как бих могла да се доверя на собствената си преценка, когато дори не бях сигурна коя съм?
Кръстосах крака. После ги разплетох и прокарах ръка през косата си.
– Пич, ще гледаш или ще правиш диванна художествена гимнастика? – оплака се Дани.
Изгледах я сковано.