Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
— Син ли сте на този… Пашов или роднина?
— Казах ви кой съм и що съм. Ето и личната ми карта. Трябваше още в началото да ви я покажа.
— Няма нужда… Аз не съм водил следствието по това дело, господине.
— Но в съда…
— Да, в съда са ви казали, че аз съм го водил. Но отначало. Поради известни причини трябваше да отстъпя следствието на друг. Не мога да ви съобщя името му, ще го научите в съда.
— В такъв случай моля ви, господин Марчинков, да ме извините за безпокойството. Жалко, че не сте водили следствието вие. Имам чувството, че щяхте да ме осведомите напълно по въпросите, които ме интересуват. Сега, след като зная, че нямате участие в делото, мога да ви кажа, че не се застъпвам за комунист, а за безпартиен, но невинен човек — Петър Пашов. Той е заможен селянин, не се е занимавал с политика, но е наклеветен и невинността му трябва да се докаже на всяка цена.
— Разбирам ви — каза Марчинков и стана.
Станах и аз и видях, че в нежните му бели ръце няма нищо или бе успял да го скрие из джобовете си. Мина напред да ми отвори вратата и тогава усетих, че губя сили и краката ми се подкосяват. Залитнах назад и ако не бях се хванал за стола, щях да се строполя на пода.
— Позволете ми да си отдъхна за минутка — казах. — Прилоша ми.
— Вие сте болен, целият сте във вода.
— И болен, и уморен, и гладен.
— Отдъхнете си! — каза Марчинков. — Сега ще дойда. — След няколко минути се върна с малка дървена табла, в която бе сложил две кифли, чаша айран и буца сирене. — Подкрепете се, не се притеснявайте. И сакото си съблечете, защо носите сако в тази горещина? От туберкулоза ли сте болен?
— Да, как познахте?
— Брат ми боледува някога… Та казвате, че… как беше… Петър Пашов е наклеветен. Преди да отстъпя делото на дванайсетте на моя колега, ставаше дума за някой си Пашов, от Житница, струва ми се.
— Той е, той е.
— Синът му замина за Швейцария, нали? Познавате ли го?
— Да, приятели сме.
— И заради това приятелство сте тръгнали в такова тежко състояние да спасявате баща му?
— Не само за приятелството…
— Сам заявихте, че трябва да говорим открито.
— Разбира се. Влюбен съм в сестра му.
— Отговаря ли тя на чувствата ви?
— О, да, да! И родителите й знаят за нашата любов и са съгласни да се оженим, когато оздравея.
— Радвам се за вас, господин Кралев.
Докато разговаряхме, аз ядях. Съзнавах, че е неприлично да ям от ръце, които може би са се цапали с кръвта на невинни хора, ала не можех да устоя на глада. Между другото той бе влязъл в ролята си на следовател и като се възползуваше от физическата и душевната ми слабост, спокойно ме „изцеждаше“. Нямах воля за съпротива или дори за най-обикновена предпазливост. Питах се защо му изповядвам толкова съкровени неща и все пак му говорех, че искам да спася любовта и щастието си. По-късно, когато си спомнях за тази среща, изпитвах горчиво чувство, че не съм проявил необходимата гордост, но, от друга страна, разбирах, че каквото и да съм говорил на следователя, несъзнателно съм му давал да разбере, че има работа с човек, с когото не може, а и не бива да се размине току-така. Вероятно е разбирал много добре, че пред него стои болен и изнервен човек, който не е в състояние да се преструва, така че слабостта ми се оказа полезна. Доколкото бил чувал от колегата си, който водил следствието, а и от други служители в съда, името на Петър Пашов от Житница не е фигурирало в следствието, така че той никого не е обвинил в кражба на брезента. Тази версия е измислена най-вероятно от главния обвиняем Михо Бараков неизвестно по какви съображения…
— Млади колега, това ви се струва невероятно, нали? — каза той, като видя, че недоумявам и не му вярвам. — Бас държа, че го вземате за заблуда на врага с цел да всее смут във вашите редици. Добре, трябваше да предупредите Петър Пашов, вашия бъдещ тъст, че тръгвате да спасявате честта и живота му. Но вие не му съобщихте за намерението си, защото се боите да не би наистина да е замесен в тези история и да вземе някакви мерки, за да заличи следите на предателството си. Греша ли в предположението си?