Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
— Ти чуваш ли се какви глупости дрънкаш? — Малагеш прибира оръжието. — Рада, през целия си живот съм била в сянката на забравата. Виждах и добри хора да потъват в нея също като лошите. И винаги съм знаела, че някой ден и аз ще отида там по един или друг начин. — Вторачва се в Рада. — Може би ще отида още сега, ще завлека и тебе.
Откача граната от колана си. Очите на Рада се изцъклят — тя веднага се сеща какво е намислила Малагеш.
— Не…
— Мечът на Воортя не ми помага — хладнокръвно казва Малагеш. — И пещта няма да ми свърши работа. Но какво ще стане, ако взривя четири гранати в това мазе, където си и ти? Какво ще кажеш, а?
— Няма да го направиш.
— Нима?
— Ще убиеш и себе си! Не можеш! После няма нищо!
— Ей в това е разликата между нас — подхвърля Малагеш. Притиска граната между лявата си ръка и торса, пъха пръст в халката на предпазителя. — Ти си въобразяваш, че постигаш някаква победа над смъртта. Но аз знам, че не можеш да я победиш. Затова не се страхувам.
И затваря очи.
По пътя към дома на губернаторката ефрейтор Удит Рагаван стиска пушката си при всяко друсане на колата. Слуша внимателно генерал Бисвал, чийто невъзмутим, овладян глас чува от задната седалка. Рагаван е бил до генерала през цялата кампания в планините и е участвал в необичайно напрегнати схватки през последната седмица. Непоклатимата наглед увереност на генерала го успокоява и в същото време го вълнува, защото като че ли се дължи на искрена вяра, че всичко, което вършат, е абсолютно, неоспоримо правилно.
Съмнението не съществува в света на генерал Лалит Бисвал. Дори без думи той вдъхва тази вяра и на своите войници.
А Рагаван подобно на мнозина други се нуждае отчаяно от нея през последните дни. В хаоса от планински села, където цивилните почти по нищо не се различават от бунтовниците, където хлапе на четиринайсет години успява някак да измъкне пистолет изпод дрипите си и да стреля по твоите приятели и бойни другари… Рагаван търси убежище във вярата на Бисвал не само за да натиска спусъка, когато е необходимо, но и за да забрави останалите зад гърба му трупове: някои на почти деца, други на старци, често дори без оръжия в ръцете.
„Във войната това е неизбежно — спомня си думите на Бисвал. — Трябва да се примирим с него и да продължим напред.“
Къщата на губернаторката вече се вижда, а той слуша Бисвал:
— … да не пренебрегваме необходимата предпазливост. Макар че е само с една здрава ръка, генерал Малагеш е сред най-умелите войници, които съм командвал, и изглежда, че не е загубила способностите си. Помнете това… но не стреляйте освен в критична ситуация.
— Господин генерал, знаем ли нещо за подбудите на генерал Малагеш? — пита един лейтенант.
— Не — отговаря Бисвал. — Но съучастието ѝ в направеното от дрейлингите е крайно обезпокояващо. Знаела е, че съществува заплаха за нашата национална сигурност, но е решила да не ни уведоми за това.
— Господин генерал, да не искате да кажете, че тя е… предател? — пита лейтенантът.
Мълчанието на Бисвал се проточва.
— Трудно ми е да повярвам в това дори сега. Но тя ни лъжеше още откакто дойде тук. И лъжите ѝ застрашиха всички и в този град, и във Форт Тинадеши.
Лейтенантът ругае под нос.
— Разтревожен съм — добавя Бисвал. — Това мога да ви кажа. Много съм разтревожен.
Колата спира пред къщата. Бисвал слиза, изслушва сержанта, който е дошъл пръв, и казва:
— Ще вляза, за да говоря с нея. Засега трябва да обезопасим периметъра. Съвсем близо сме до пристанището, а дрейлингите са въоръжени и много дисциплинирани. Бъдете нащрек.
Рагаван гледа как генералът и лейтенантът влизат в къщата, после застава на пост на скалата, под която склонът се спуска към пристанището.
Трудно му е да овладее погнусата и възмущението си. Поглежда към къщата. Не бива да си позволява такива мисли, но почти се надява, че Бисвал ще застреля Малагеш. Ще е ужасно произшествие, но пък и вестникарите може да се намесят — ще научат колко подозрително се е държала, а после може да се вгледат и в Галадеш, и в министър-председателката, да се замислят какво иска от войниците си.
Мръщи се. Нещо не е както трябва.
Вижда редник Махаджан при дърветата точно пред къщата. Изведнъж Махаджан се извърта, като че ли са го стреснали, но още не е насочил пушката за стрелба.