Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Амара стисна зъби, толкова лош и погрешен се оказа планът й, но от това не й стана по-леко. Бренсис беше хукнал да носи ваната и не се виждаше никъде, но лейди Акватайн — не, Инвидия, помисли си злобно Амара, тъй като тя вече не беше гражданка на Алера — можеше моментално да свали воала й. Затова, преди краката на Инвидия да са успели да ударят земята след тялото й, Амара се обърна и скочи, призовавайки Сирус да я понесе нагоре.
Краката на Амара бяха на около седем фута над земята, когато усети ръце като каменни обвивки да улавят глезените й през меките ботуши. Тя отчаяно призова Сирус да я понесе с още по-голяма сила, измъкна стоманения кинжал от колана си и се изви, за да го забие надолу към нападателя с мълниеносно, ослепително бързо движение на трениран инстинкт.
И все пак, колкото и да беше бърза, вордската кралица беше по-бърза.
Тя пусна единия крак на Амара, за да разтвори широко пръстите на бледата си ръка. Амара имаше време да осъзнае, че ръката на кралицата е все още мокра от кръвта на Рук, когато върхът на кинжала прониза центъра на дланта й.
Реакцията й беше не по-различна, отколкото ако Амара беше забила ножа в земята. Без каквото и да е изражение, освен постоянна концентрация, вордската кралица завъртя китката си с все още забития нож и го изтръгна от ръката на Амара. Амара я ритна с другия крак, опитвайки се да се освободи от все така здравата хватка на кралицата, докато те, макар и бавно, продължиха да се издигат над двора, но хватката на ворда беше нечовешки силна. Чуждите й очи заблестяха още по-ярко и вордската кралица се плъзна по тялото на Амара, протегна ръка и Амара усети как върхът на собствения й нож се заби два пъти в плътта й с горещи изблици на пронизваща болка.
После сякаш желязна хватка стисна гърлото й и зрението й потъмня.
Амара се бореше с всички сили, но беше безполезно, всичко се завъртя пред очите й. Тя видя, че стените на Церес се втурват към нея и в последен импулс на предизвикателство призова Сирус с всички сили да ги блъсне и двете върху твърдия камък.
После всичко потъна в мрак.
Глава 37
Амара се събуди от задушаване, носът й се пълнеше с вода. Тя се закашля и се опита да вдигне ръце към лицето си, но не можа да ги помръдне. Всички стави и мускули я боляха и беше ужасно гладна. Тя завъртя глава да се огледа и осъзна, че е почти изцяло потопена в нещо течно и топло.
Очите й панически се разшириха, когато мислите й се изпълниха със спомени за тела, покрити с искрящ кроач, тялото й се напрегна и потрепери в опит да се освободи. Ръцете й се извиха, но отказаха да се движат настрани, а краката й останаха здраво стиснати. Болка изгаряше бицепсите и бедрата й, а топлата течност покри лицето й изцяло, когато тя се плъзна още по-дълбоко в нея.
— … главата й от водата, преди… — извика женски глас.
Звукът прекъсна неочаквано. Тогава някаква ръка я сграбчи за косата и я измъкна от топлата течност.
— … ме предупредила, че тя ще се събуди! — прозвуча раздразнен мъжки глас.
Ръката, която я държеше за косата, продължи да я тегли и изведнъж тя се претърколи през някакъв хлъзгав борд и падна върху студен твърд камък.
Амара изкашля водата, ако това беше вода, прочиствайки носа и дробовете си, и легна задъхана, замаяна и изтощена вследствие на лечението с водни фурии. Погледна надолу към себе си и видя, че ръцете й са вързани отстрани, а краката й бяха стегнати в бедрата и глезените. Все още беше облечена, въпреки че дрехите й бяха изцяло мокри.
— Добре дошла обратно, графиньо — каза гласът на Инвидия. — Известно време се притеснявахме за теб.
— Не и аз — жуженето на вордската кралица прозвуча свръхестествено за Амара.
Амара тръсна глава, примига да махне водата от очите си и ги погледна. Ако не им покаже неподчинението си възможно най-скоро, студеният въздух на дълбоката нощ ще изсмуче топлината от мокрите дрехи и ще я остави трепереща и замръзнала. И тогава, помисли си тя, неподчинението ще бъде по-малко убедително.
Инвидия седеше на стол, донесен от някоя от съседните сгради. Изглеждаше отвратително. Под очите си имаше тъмни кръгове, а кожата й беше с цвят на дълбок, светъл шафран. Вордът-паразит върху гърдите й го нямаше. На неговото място се виждаха дупки като малки отворени уста в бледата плът и от тях беше текла течност, която само смътно наподобяваше кръв.