Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Да. Не че има значение. — и добави с горчива погнуса. — Магия.
Никола отново огледа малката и тъмна стая. Албие не беше глупак; ако успееха да намерят каквото и да е доказателство, че тази сцена е точно толкова нагласена, колкото пиеса в Елегант, Албие щеше да повярва. Само че нямаше доказателства. Младият магьосник е бил накаран да се самоубие с помощта на заклинание. Съдейки по очернените му ръце, е бил накаран и да очертае окръжността. Беше ли обаче това чиста целесъобразност или внимание към детайла? Зачуди се Никола. В ъгъла дори имаше кофа със сажди. Дали щяха да намерят текстове и бележки по некромантия, когато претърсеха неговите стаи, ако вече не го бяха сторили? Противникът им се учеше.
Ронсард беше стигнал до същото заключение. Каза:
— Тук няма нищо ценно.
Той изправи бастуна си и се надигна с негова помощ, след което се отправи към вратата. Никола се отмести от пътя му и върна лампата на най-близкостоящия полицай.
Откъм балната зала се чу вик и старицата, за която се грижеха Хал и другият лекар, изтича насреща им. Тя едва си поемаше въздух, а лицето й беше зачервено и набраздено от сълзи.
— Не го е направил, не може да го е направил той, кълна се! Трябва да ми повярвате…
Ронсард пристъпи към нея, взе ръката й и я отведе преди да зърне стаята повторно. Никола бързо плъзна вратите, а секретарят Виярн побърза да ги заключи.
— Не е той… не е той… — все още се опитваше да каже старицата.
— Вярвам ви — каза Ронсард на изпадналата в истерия жена. — Отидете си в къщи, оплачете го и знайте, че обвиненията срещу него са мерзки лъжи, и че това ще бъде доказано своевременно.
Жената го погледна, сякаш не можеше да възприеме какво й говори, но дишането й се успокои и дивият поглед угасна. Когато другият лекар дойде да я отведе, тя безропотно тръгна с него и само проточи врат, за да погледне назад към затворената врата.
Хал беше дошъл заедно със жената и сега се беше приближил до Ронсард и му говореше с нисък глас:
— Била е чистачка тук, а момчето, младият магьосник и е син. Когато разбрали, че има талант за магията, Лорд Шалдом платил за обучението му и го пратил в Лодун. За услугите тук му плащали добре, достатъчно, за да не се налага майка му да работи. Това звучи като пълна липса на мотив да изпитва гняв спрямо семейството или прислугата.
Никола прочисти гърло и каза:
— Баща му…
— Помислих си го, — изрече нетърпеливо Хал — Баща му бил барман в местната пивница и починал преди няколко години. Възможността да е бил незаконен син на Лорд Шалдом…
— Не си струва да се взема под внимание, — довърши Ронсард. Той огледа за пореден път балната зала с мрачно изражение — Много се боя, че тази… шарада е инсценирана, за да се прекрати следствието като това ще даде на нашия заподозрян достатъчно време да се премести в друг град и отново да започне да работи.
Никола не каза нищо. Той не беше убеден, че случаят е точно такъв. Да спре следствието, да, но е и да прикрие евентуално бягство. Видя, че Лорд Албие се приближава към тях и промърмори:
— Внимавайте, джентълмени.
Лорд Албие се нахвърли към Ронсард с думите:
— Като успокоявате истерията на жената с банални приказки, не й правите услуга. Изправянето с лице към фактите…
— Аз й предоставих фактите, изрече хладно Ронсард — Вие сте този който се самозаблуждава. Ако пострадавшият от това бяхте единствено вие, с радост бих ви оставил с вашето самозаблуждение. Но убийствата ще продължат, ако не тук, то на някое друго място.
Никола се отдалечи и остави Ронсард и Хал да се карат с Албие. Осъзна, че Мадлин също беше изчезнала нанякъде, вероятно да продължи претърсването на останалата част от къщата. Беше напълно убеден, че няма да открие нищо.
Никола направи собствен бърз оглед на труповете на нещастните слуги като се стараеше да изглежда възможно най-незабележим. Раните на два от тях бяха същите като на труповете, открити във Валент Хаус, с разкъсани и покрити с гнусни петна дрехи, разпрани и изкормени, с избодени очи и следи от въжета по китките и глезените. Избрал е един мъж и една жена, отбеляза Никола. Безпристрастно копеле. Останалите просто бяха заклани, гърлата им бяха прерязани. Единствено някакъв едър мъж, който ако се съдеше по връхната му дреха и изцапаните с кал панталони, трябва да е бил някой от градинарите, беше убит с множество удари по главата и черепът му беше натрошен. Сигурно се беше борил или се беше опитал да избяга. Значи за некромантията е използвал двама, а станалите са били убити, защото… Защото е можело те да се закълнат, че Мерит Каен се е занимавал с някакви безобидни деяния по времето, за което се предполага, че е убивал хора в Габардин или е планирал магьоснически атаки на площад „Съдебен“.