Дверите на Скръбния дом
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
Грубо изваян дракон, същество, излъчващо аура на първична древност. И, както осъзна Кълп, докато сетивата му поглъщаха всичко, което излъчваше драконът, беше немрящ.
Магът усети, че съществото го забеляза, докато се рееше с тих шепот на крилете си двайсет стъпки над него. Внезапна напрегнатост, бързо заменена от безразличие.
По дирята на дракона запищя пронизващ вятър — и Кълп се превъртя по гръб и изсъска няколкото думи на Висшия Мийнас, които знаеше. Тъканта на Лабиринта се раздвои — дупка, стигаща едва колкото да премине кон през нея. Но откри зад себе си пустош, а виещият вятър премина в рев.
Все тъй увиснал между селенията, Кълп загледа с благоговеен трепет как очуканият, зацапан с кал нос на „Силанда“ заизпълва разлома. Тъканта се разтвори още по-широко и по-широко. Изведнъж корабът му се стори ужасно широк. Благоговението на мага премина в страх, после — в ужас. „О, не… ето, че го направих!“
Гъста като мляко разпенена вода рукна около корпуса на кораба. Порталът се разтваряше все по-широко във всички посоки, неудържим, и цялата тежест на едно море се сгромоляса през него.
Водна стена заприижда към Кълп и след миг се стовари, помете и пристана, и духовното му присъствие. Той отново се озова в подскачащата и скърцаща капитанска каюта. Хеборик беше наполовина вътре, наполовина извън входа на каютата, махаше с ръце да се хване за нещо, докато „Силанда“ се издигаше на гребена на гигантската вълна.
Щом видя мага да се надига от пода, бившият жрец го изгледа кръвнишки.
— Кажи ми, че ти си го уредил това! Кажи ми, че го държиш под контрол!
— Естествено, идиот такъв! Не виждаш ли? — Запрепъва се в прекатурените мебели към коридора и се блъсна в Хеборик на излизане. — Дръж крепостта, старче, разчитаме на теб!
И тръгна залитайки към главната палуба. Хеборик изръмжа някаква ругатня зад гърба му.
Ако нахлуването на Нежелания се приемеше с търпеливо примирение и силите на самия Мийнас не се опълчеха пряко, то раздирането на Лабиринта можеше да заличи самата възможност да бъде обуздано. Щетата беше от космически мащаб, рана във вселената, която твърде вероятно можеше да остане непоправима.
„Възможно е току-що да съм унищожил собствения си Лабиринт. Ако реалността не може да бъде измамена. Разбира се, че може — нали го правя непрекъснато!“
Кълп се изкатери на палубата и забърза към кърмовия мостик. Геслер и Сторми бяха на руля, и двамата ухилени като малоумни тъпаци, и се мъчеха да удържат курса. Геслер посочи напред, Кълп се обърна и видя смътното като призрак видение на дракона, тясната му кокалеста опашка, полюшваща се насам-натам в ритъм като змия, виеща се по пясък. Докато гледаше, клинообразната глава на съществото се извърна и мъртво черните очни дупки зейнаха към тях.
Геслер му махна с ръка.
Отърсил се от изумлението си, Кълп направи с усилие стъпка срещу бесния напор на вятъра, добра се до кърмовото перило и го стисна с две ръце. Разломът вече се беше отдалечил — „Но все още се вижда, което означава, че… О, Гугла!“ Водата с яростно шуртене се вливаше в дирята, оставена от дракона соултейкън. Това, че не се разливаше във всички посоки, се дължеше изключително на масата на сенките, които се трупаха по краищата… и водната стихия ги поглъщаше. Но прииждаха още и още. Задачата да се запуши тази пробойна бе толкова непосилна, че отхвърляше самата възможност да се приближи до разлома, да запечата самата рана.
„Сенкотрон! И всяко друго асцендентстско копеле, което би ме чуло! Аз може и да не храня вяра в никой от вас, но вие гледайте да ми повярвате. И то бързо! Илюзия е моят дар, тук и сега. Повярвайте!“ Приковал очи в разлома, Кълп разтвори широко крака, после пусна перилото на кърмата и вдигна ръце нагоре…
„Ще се затвори… ще се изцери!“ Гледката пред него затрептя, разпраното започна да се затваря, краищата му — да се слепват и събират. Водата затече по-бавно. Той се напрегна още повече, напрегна волята си, за да превърне илюзията в реалност. Крайниците му се разтърсиха. Пот изби по кожата му, дрехите му прогизнаха.
Реалността отвърна на напора. Илюзията се разколеба. Крайниците му се заогъваха. Той сграбчи отново перилото, за да се удържи на крака. Проваляше се. „Нямам повече сили. Няма да успея. Умирам…“
Силата, която го връхлетя отзад, бе като дивашки удар в тила. В полезрението му в смъртна агония се загърчиха звезди. Някаква чужда сила потече през него, задърпа тялото му назад и го изправи. Широко разкрачен, той усети как стъпалата му напускат стръмно наклонената палуба. Силата го задържа, и той закръжи на място, изпълнен с воля, студена като лед и нахлула през всички пори на тялото му.