Талисманите на Шанара

Надникнаха към южната страна на хижата, за да видят какво става отпред. Не се виждаше никакъв мъж на пост. Сега водеше Мати с изваден и насочен пред себе си меч. Промъкнаха се до прозореца и бързо надникнаха вътре. Картината оставаше непроменена. Затворникът все още бе завит с одеялото, легнал на пода в дъното на хижата. Четирима от мъжете продължаваха да седят около масата. Дамсон и Мати бързо се спогледаха, после тръгнаха напред. Стигнаха до ъгъла и погледнаха към хлътналия навес.

Часовоят го нямаше.

Мати свъси лице, но въпреки това се отправи към светлината с изваден меч и тръгна към отворената врата. Дамсон я последва, като се озърташе наляво и надясно и мислеше: „Къде ли е часовоят?“ Бяха почти при вратата, когато той изникна от мрака, може би бе отишъл да нагледа животните, защото гледаше нататък и си мърмореше нещо. Забеляза жените чак когато стигна до входните стъпала, после извика от изненада и се хвана за оръжието. Мати бе по-бърза от него. Тя премести меча си в лявата ръка, протегна дясната, извади един от хвъргачните ножове и го запрати към мъжа. Острието го прободе в гърдите и той падна пред входа, издавайки вик на болка.

После се промъкнаха през вратата и влязоха в хижата, като Мати вървеше отпред, а Дамсон я следваше. Помещението бе малко, задимено и претъпкано и те се озоваха точно до търговците на роби. Дамсон ясно виждаше лицата им, потта по кожата им, яростта и изненадата в очите им. Мъжете скочиха от масата и измъкнаха оръжията си от поясите и калъфите. Нададоха викове и ругатни, стъклените и тенекиени чаши се прекатуриха и бирата се разля по пода. Мати уби най-близкия мъж и се насочи към следващия. Масата се разтресе и парчета полетяха навсякъде. Един от мъжете тръгна към пленника, но Мати беше твърде близо и той трябваше да се обърне, за да срещне нападението й. Втори мъж падна и кръвта бликна от гърлото му. Той размаха ръце във въздуха и се свлече. Останалите двама се втурнаха към Мати, ножовете им зловещо пробляснаха на светлината на лампите и я принудиха да отстъпи към стената. Дамсон се отдръпна, защото нямаше къде повече да отиде. Някой я хвана отзад. Това беше петият мъж, целия окървавен от раната в гърдите, който връхлетя през вратата и заби нокти в нея. Тя се опита да се измъкне, кръвта му полепваше по ръцете й. Успя да го изтласка навън през вратата и надолу по стъпалата. Отвън мулетата надаваха рев и ритаха по стената на хижата подплашени.