Талисманите на Шанара

Когато се скриха сред дърветата, където бяха оставили багажа си, те се почистиха, колкото можаха, хапнаха малко, пийнаха вода и се опитаха да си изяснят какво е станало. Бързо разбраха, че в Кол е другата половина на Халката, която откраднал от Пар, докато бил под влияние на Огледалното покривало, което обясняваше защо Дамсон и Мати мислеха, че са по следите на Пар. То обаче не обясняваше защо Халката бе станала по-ярка и когато Дамсън я насочваше към Южното око, макар че след като чуха разказа на Кол за това, което се беше случило с братята, можеше да се предположи, че магията на Пар е въздействала на диска по някакъв начин. Магията на Пар оказвд въздействие върху всичко, до което се докосне, забеляза Кол. Нещо ставаше с Равнинеца и ако те не стигнеха бързо до него, за да разберат какво го измъчва, щяха да го изгубят завинаги. Кол не можеше да обясни на Дамсон и Мати какво е това, но беше сигурен. Магията на Шанара му бе разкрила много истини, които оставаха скрити от него преди, и това беше една от тях.

Ясно бе какво трябва да направят. Всички те, дори и Мати Ро, имаха обща цел. Взеха багажа си и отново се отправиха през поляните на север към Езерото Дъга и горичките отвъд него. Предстоеше им сблъсък с Шадуините и Ример Дал. Морган щеше да ги чака там и те заедно смятаха да се опитат да освободят Пар. Четиримата можеха да се опълчат срещу враговете си, поддържани от талисманите и магиите, от куража и решителността си. Но нищо повече. Впускаха се в една лудост, но отдавна бяха престанали да се уповават на разума. Бяха приели това каго нещо естествено, както изгрева на слънцето, което се появява на изток и хвърля златисти отблясъци върху тъмния хоризонт. Бяха приели това както бяха приели различните посоки, в които ги бе захвърлир животът, и кръстопътищата, на които ги срещаше общата им съдба. Знаеха, че има неизбежни неща, които не могат да се променят, и това беше със сигурност едно от тях.