Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Бащата и майката правеха всичко възможно, за да и помогнат.
Отстъпиха й леглото си, а те легнаха на пода. Бащата ходи при доктора и й донесе капки. Първите дни болната беше като унесена, само искаше това-онова и не казваше нито дума за благодарност. После се успокои, стана любезна и мила и почна да благодари за всичко. Накрая млъкна и само от време на време молеше да я изнесат в степта, за да умре там. Когато домакините отказаха, тя им разправи, че през последните години обикаляла из страната с цигани катунари. Тя самата не била циганка, но избягала от дома си и тръгнала с циганите. Една циганка й се разсърдила и й пратила тази болест. Не само това; циганката й казала още, че тази болест ще прихванат всички, които я приемат под покрива си и се грижат за нея. Тя вярвала, че това ще се сбъдне и затова ги молела да я изхвърлят от къщата и да не я поглеждат повече. Не искала да навлече нещастие на такива добри хора. Но въпреки това домакините не изпълниха молбата й. Може и да са се уплашили, но не бяха такива хора да изхвърлят една бедна, тежко болна жена.
Скоро след това тя умря и нещастията започнаха. По-рано в къщичката цареше радост и веселие. Живееха наистина бедно, но щастливо. Бащата правеше тъкачни бърда, а майката и децата му помагаха. Работеха от сутрин до вечер, но бяха винаги весели и доволни особено когато бащата разказваше за пътуванията си в чужди страни. Той беше голям веселяк и майката и децата умираха от смях, като го слушаха.
За двете деца времето след смъртта на бедната скитница беше като някакъв тежък кошмар. Не помнеха дълго ли продължи то, но в къщата следваха погребение след погребение. Братчетата и сестричетата им умираха едно след друго. Погребаха и четирите деца и в къщи стана глухо и тъжно.
Майката се мъчеше да си дава кураж, но бащата съвсем се промени. Нито работеше, нито се шегуваше, а от сутрин до вечер седеше замислен, подпрял глава на ръцете си.
Веднъж — това беше след третото погребение — той се развика като луд и децата се изплашиха. Не можел да разбере, каза той, защо им са се струпали на главата такива нещастия. Като са помогнали на болната, те са направили благодеяние. Нима злото на тоя свят е по-силно от доброто? Майката се опита да го вразуми, но не успя.
След няколко дни и бащата се загуби. Но той не умря, а просто напусна къщата. Умряла бе и най-голямата им сестра, а тя му беше любимката. Като загуби и нея, той просто избяга. Майка им казваше, че е направил добре, като се е махнал. Тя се боеше да не полудее.
След като бащата си отиде, те съвсем осиромашаха. Отначало той им пращаше пари, но после и неговите работи тръгнаха зле. И в деня, когато погребаха най-голямата дъщеря, майката заключи къщата и замина с двете деца, които бяха останали живи. Тя се пресели в Сконе, за да търси работа, и скоро постъпи в захарната фабрика в Юрдберга. Беше добра работничка, приветлива и любезна. Всички много я обикнаха. Мнозина се чудеха как може да бъде толкова спокойна след всичко преживяно, но тя беше силен и търпелив човек. Когато някой заговаряше за двете хубави деца, които живееха при нея, тя казваше:
— И те скоро ще умрат!
Казваше го, без да й трепне гласът, без една сълза в очите. Беше свикнала с тази мисъл.
Но стана не така, както тя предполагаше. Болестта събори нея самата. Майката си отиде още по-бързо от малките, които бе заровила. Беше дошла в Сконе в началото на лятото и преди да настъпи есента, остави двете деца сами.
Докато боледуваше, тя неведнъж повтаряше на децата, че никога не е съжалявала, задето е пуснала болната да живее у тях. Не е тежко да умреш, казваше майката, когато си вършил добро. Всички ще умрат, няма какво да се прави. Но от човека зависи дали ще умре с чиста съвест, или не.
Преди да умре, тя се погрижи за децата. Помоли да ги оставят в стаята, в която бяха живели през лятото. Като имаха къде да се подслонят, децата нямаше да тежат никому. Тя знаеше, че те ще могат да си изкарват хляба.
Оставиха им стаята, а те се условиха да пасат гъски. Стана наистина така, както беше казала; майката. Децата не останаха гладни. Момичето знаеше да приготвя карамели, а момчето правеше дървени играчки, които продаваха по чифлиците. Биваше ги за търговия и скоро почнаха да купуват от селяните масло и яйца, които продаваха на работниците от захарната фабрика. Бяха много редовни и изпълнителни и им се доверяваха за всичко. На момичето, което беше тринадесетгодишно, можеше да се разчита като на възрастен. То беше мълчаливо и сериозно, а момчето беше много приказливо и весело. Сестра му често казваше, че то се надпреварва да квака с гъските по ливадите.