Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Някъде наблизо се разнесе писък. Лилия се сепна, обърна се и видя как Лорандра се надига, а Скелин лежи в краката й. Той също се взираше в небето. Лорандра се обърна към Лилия. Щом зърна изкривеното й от гняв лице, момичето побърза да подсили щита си, но удар не последва.
Вместо това въздухът пред Лорандра започна да се вълнува. Лилия усети горещината и улови образа на кожа и плът, които са сгърчени и потъмнели. Избухнаха пламъци, които обвиха фигурата на Лорандра. Жената изпищя, залитна назад и падна зад перилата.
Зашеметена от образа, който продължаваше да се носи в съзнанието й, Лилия не можеше да помръдне. После осъзна, че екипажът около нея надава викове, а от небето се сипят предмети. Платна. Въжета. Дървена дъска отскочи от бариерата й. Нещо унищожаваше такелажа на кораба. Сигурно същото, което бе поразило Лорандра. Лилия се надигна, изпъна врат и се огледа. Забеляза, че от другата страна се приближава морски съд, на чийто нос стоеше фигура с лилава мантия.
— Лилия?
Момичето затаи дъх и погледна надолу към Аний. Очите на девойката бяха отворени. Сърцето на Лилия подскочи от радост и облекчение.
— Ти си жива! Жива си! — Лилия полегна до Аний и я притисна към себе си. — Как се чувстваш?
— Ужасно. Но не толкова зле, колкото мисля, че се чувства онази кучка — ако е все още жива.
— Видя ли?
— Да. Макар че не бях напълно в съзнание. — В ъгълчетата си устните на Аний все още бяха синкави. Тя се намръщи. — Скелин мъртъв ли е?
Лилия погледна към Крадеца, който лежеше на няколко крачки от тях.
— Така изглежда, но може да е само изтощен. И в двата случая повече не може да ни нарани.
— Направи ми услуга и провери.
Лилия се огледа и видя, че екипажът се страхува да се приближи. Тя се изправи неохотно и отиде при Скелин. На лицето му бе застинало изражение на болка и изненада. Той не дишаше. Лилия го докосна и не усети никаква енергия в него. „Не може да е по-мъртъв от това. Но когато Лорандра преряза гърлото на Аний, аз не бях приключила с източването на енергията му“. Когато си спомни как бе изтеглила голямо количество сила, за да разбие бариерата на Лорандра, тя осъзна, откъде я бе взела. Беше победила Лорандра със силата на Скелин.
Лилия погледна през перилата. Очакваше да види тялото на магьосницата да се носи по водата, но от нея нямаше и следа. Момичето се върна при Аний и седна до нея.
— Да. Мъртъв е. Гилдията няма да е особено доволна.
Аний изсумтя грубо.
— Не заради роета — рече Лилия. — Искаха да разберат кои са помощниците му, особено тези в Гилдията.
— Не се тревожи. — Аний се намръщи. — Татко ще разбере кои са.
Лилия се задави. „Тя не знае“.
Очите на Аний се разшириха.
— Той… Не се е преструвал, нали?
Лилия прехапа устни и поклати глава.
През лицето на Аний премина болка. Тя изруга. Но когато Лилия се пресегна да я прегърне, Аний поклати глава и лицето й придоби каменно изражение.
— По-късно ще има време за това. Трябва да свършим още много работа и не можем да… Татко се постара онова, което се случи на семейството му, да го направи по-силен, не по-слаб. Аз също трябва да съм силна. — Аний се надигна на лакти, но лицето й пребледня още повече и тя отново се отпусна назад.
— Почивай — каза Лилия. — Изгуби доста кръв и тялото ти се нуждае от време да я възстанови.
— Колко време?
Лилия сви рамене.
— Не съм сигурна. Може би няколко дни. — Тя се усмихна тъжно на изкривеното от нетърпение лице на Аний. „Но ще й трябва много повече време да излекува сърцето си“. — Трябват ти храна и вода. Ротан ще пристигне всеки момент. — Лилия изви глава и видя, че другият кораб се приближава.
Аний кимна. Оглеждайки се, Лилия забеляза дрипавите дрехи, с които бе пристигнала.
— Трябва да се облека.
— Да. Защо Скелин те накара да се съблечеш по долни дрехи? — Аний повдигна едната си вежда. — Не че се оплаквам.
— Искаше да е сигурен, че не нося нож.
— Колко странно звучи това; магьосник се притеснява от ножове, а хората с ножове обикновено се страхуват от магията, но предполагам, че черната магия малко променя нещата.
— Вече не. — Аний се намръщи и Лилия поклати глава. — Ще ти обясня по-късно.
— Оусън? Битката започна. През няколко улици се чуват звуци и се виждат проблясъци.