Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Виждаш ли сражението?
— Не. Ами Денил?
— Той се свърза с мен, за да ми каже, че са пристигнали в имението на Ачати, но оттогава не съм се чувал с него. Къщата се намира на главния път към двореца, така че ще могат да видят сраженията само ако ашаките отстъпят.
— Искате ли да се приближа още?
— Не. Останете където сте. Не сваляйте пръстена. Денил сигурно ще сложи и своя скоро. Подозирам, че едновременното носене на пръстените ще ми дойде малко… в повече, макар че пръстенът на Наки като че ли ме предпазва от мислите ви.
Сония погледна към другия пръстен, който носеше на ръката си. Тя не беше казала на Оусън за това, че се беше измъкнала от къщата, макар пазачите-Изменници да й бяха казали да стои там. Ако всичко вървеше както трябва, нямаше да й се наложи да му казва.
„Единственото притеснение на Изменниците е да не се намесим. Стига да не го правя, мисля, че ще ми простят желанието да разбера какво се случва със сина ми“.
Проблемът беше там, че тя все още не виждаше Лоркин. Трябваше да разчита на Денил да й покаже какво се случва. А той нямаше да може да го направи, ако ашаките не отстъпеха. А да не отстъпят би означавало, че печелят сражението.
Не за пръв път тази сутрин тя усети как тревогата се надига в гърдите й като задушаваща вълна. Сония си пое дълбоко дъх, отблъсна я и прецени възможностите си. Можеше ли да се приближи още повече, без да поставя в опасност Регин или бъдещите отношения между Обединените земи и Сачака?
От покрива на дома на Ачати, Денил можеше да види целия град, но в по-голямата си част това бяха просто покриви. Не можеше да разбере къде се провежда битката. Грохотът и плющенето на удари, които се блъскаха в бариери или каменни стени, отекваше из целия град. Над някаква сграда, намираща се поне на хиляда крачки от него, се кълбеше дим, непрекъснато осветяван от проблясъците на магия.
— Смятате ли, че с робите на Ачати всичко ще бъде наред, ако Изменниците спечелят? — попита Мерия. — Или и те ще бъдат убити, заради това, че са останали лоялни?
— Страхувам се, че ще стане точно така — отвърна Тайенд.
— Можем ли да ги защитим?
— Ще трябва да питате Гилдията. Денил?
— Скоро — отвърна Денил, без да сваля очи от далечната битка. — Оусън ще бъде заедно с крал Мерин и Висшите магове. Не искам да отвличам вниманието му, докато не се появи нещо, за което да докладвам.
Но това не бе единствената причина, поради която Денил се колебаеше. Сложеше ли веднъж пръстена на Оусън на ръката си, той трябваше да прогони всички мисли за Ачати, а не бе сигурен доколко щеше да успее да издържи, „Особено когато Мерия и Тайенд се държат така, сякаш Изменниците ще спечелят“.
— Приближават — каза Мерия.
„Не — помисли си Денил, поглеждайки към облаците дим. — Не приближават. Ачати е в безопасност. — А Лоркин? В гърлото му загорча, жегна го тревога. — Както каза Тайенд, независимо как ще се развият нещата, все нещо лошо ще се случи“.
— Мисля, че сте права — отвърна Тайенд. — Преди проблясъците озаряваха долната част на облака дим, сега се намират от тази страна.
Стомахът на Денил се сви, щом осъзна, че Тайенд е прав. „Може би ашаките ще съберат сили и отново ще успеят да настъпят. Може Изменниците да изхабят енергията си“.
Спътниците му мълчаха известно време, защото не се случваше нищо, което да подскаже за промяна в битката. След това сградата, която се намираше между пътя към двореца и далечния облак дим, внезапно изчезна. Миг по-късно последваха гръм и трясък и облак прах блъвна нагоре. Мерия ахна. Тайенд промърмори някакво проклятие.
— Може би все пак това не е най-безопасното място — рече той с изтънял глас. — Ако стигнат дотук.
— Всичко ще бъде наред — каза Мерия, но потрепването на гласа й издаде лъжата й. — Просто ще се отдалечим оттук с левитация.
— В такъв случай ще трябва да се държа близо до вас.
— Не трябва да се делим — съгласи се Мерия.
Когато двамата се приближиха и застанаха от двете му страни, Денил ги погледна, изненадан, че търсят неговата защита. Всъщност разбираше защо Тайенд го прави. Макар Мерия да беше магьосница, те двамата бяха близки доста дълго време. Но магьосницата би трябвало да вярва, че ще може и сама да се защити.
Денил погледна към мястото, където се беше намирала съборената сграда. „За разлика от мен, последното нещо, което Мерия иска, е да се включи в битката. А аз… Ще ми се да имах извинение да помогна на Ачати. Дори само да се погрижа да оцелее, ако ашаките загубят…“