Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Ох — каза Мерия. — Погледнете.
Денил отмести поглед и видя, че тя сочи към сградата на двореца. От всички входове се изсипваха хора. След първоначалните надежда и триумф при мисълта, че това са още ашаки, Тайенд подсвирна тихо, както правеше винаги, когато бе впечатлен, и в същото време Денил осъзна, че не вижда проблясващите жакети на ашаките.
— Изменниците вече са го превзели — въздъхна Тайенд. — А ашаките дори не са забелязали.
Денил погледна отново надолу и зачака да открие признаци, че ашаките са осъзнали истината. „Когато го направят, ще се предадат. Нямат друг избор“. Ашаките се бяха скупчили около краля си. Не бяха повече от двайсетина. Някои от тях поглеждаха към двореца. Онези, които вървяха отзад, изкрещяха предупреждения. Денил видя как кралят понечи да се обърне, но се спря. Видя как устните на Амакира помръднаха и Ачати кимна. Кралят и другият му съветник продължиха да отстъпват, но Ачати спря. Ударите на Изменниците се засилиха, може би защото забелязаха, че водачът на враговете им се изгубва от погледите им. Ачати се олюля.
След това направи невъзможен скок назад, преметна се във въздуха и се стовари на земята.
Сърцето на Денил спря. Той гледаше невярващо изкривеното, неподвижно тяло на приятеля си.
„Но… защо? Защо не отстъпи заедно с краля си? Защо се пожертва, когато не беше необходимо? Кралят им сигурно знае, че са загубили. Трябваше да се предаде. Трябваше да направя нещо. Ако знаех, че ще постъпи така, можех да направя нещо…“
Нечии ръце го удържаха. Денил погледна надолу и видя, че Мерия и Тайенд са го хванали за ръцете. Той се изненада и изведнъж осъзна колко се е приближил до ръба на покрива.
— Съжалявам — каза Тайенд. Когато погледна в очите му, Денил откри разбиране и съчувствие. В същото време Мерия каза нещо, но магьосникът не можа да чуе думите й.
— Какво? — попита той.
Тя го гледаше напрегнато.
— Не се опитвайте да ги спасите.
Денил отстъпи назад и издърпа ръцете си.
— За миг си помислих, че се притеснявате за мен — рече той с горчивина. После потрепна от раздразнителността в тона си. Изпълни го гняв и още нещо. Нещо, което заплашваше да го погълне. Внезапно изпита желание да се махне от тях. Да се отърве от гледката. Направи няколко крачки към отвора, през който бяха излезли на покрива.
— Почакайте. — Мерия се приближи бързо до него и го хвана за ръката. Той се отдръпна и усети как нещо се изплъзва от пръста му. „Пръстенът на Оусън. — Беше забравил за него. — Всичко, което видях и почувствах, е било видяно от…“ Но това вече не го интересуваше. Ачати беше мъртъв. „Мъртъв. А аз стоях, гледах и не направих нищо“.
Тайенд се приближи до него и положи ръка на рамото му. Докосването бе едновременно нежелано и успокояващо.
— Да влезем вътре и да изчакаме — предложи елийнецът. — Мерия може да поеме оттук нататък.
Възмущението му се стопи. Тайенд разбираше. Той слезе заедно с приятеля си в къщата на Ачати, мина по коридора и влезе в Господарската стая. Там двамата се спряха, огледаха стаята и погледите им се срещнаха. В очите на Тайенд проблясваха сълзи. Той се приближи до Денил и го прегърна.
— Мислех си, че не го харесваш — прошепна Денил.
— Харесвах го. Просто не колкото теб.
„Не. Не колкото мен“. Денил наведе глава и позволи на сълзите да потекат. Когато най-лошото премина, той се изненада, че може да чувства привързаност и признателност едновременно с мъката и ужаса. „Какъв съм късметлия, че Тайенд е тук, при мен. Той винаги ме е разбирал по-добре от всеки друг. Дори да си останем само приятели, аз се надявам това да не бъде изгубено“.
Когато Тайенд бе до него, той нямаше да оплаква самотен Ачати. Когато Тайенд бе до него, той щеше да намери сили да се изправи лице в лице с хората, които бяха убили Ачати. В лицето на Тайенд той имаше човек, който щеше да си спомня колко добър мъж беше Ачати.
„И сега, след като видях колко безмилостни могат да бъдат Изменниците, трябва да се погрижа те да не решат, че Обединените земи също имат нужда от «освобождаване».“
Без да сваля очи от ашаките, Лоркин прерови джобовете на жилетката си, за в случай, че бе забравил някой кристал, но не откри никакви. Червените и сините пръстени бяха изчерпани, затова той използваше собствения си запас от енергия. Не искаше да използва силата в хранилищните камъни, освен ако не се наложеше.
Подозираше, че няма да се стигне дотам. Изменниците, които излязоха от двореца, се бяха присъединили към основната армия и обграждаха оцелелите ашаки. От тях бяха останали само около петнайсетина души, които бяха заобиколили краля си и го защитаваха.