Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Тук са! — възкликна Мерия.
Сърцето на Денил подскочи, щом зърна хората, които тичаха по улицата. Всичките бяха мъже, облечени в жакети на ашаки, някои покрити с прах. Когато стигнаха пътя, те се спряха и оформиха напреки редица, после втора и трета, като все повече ашаки се присъединяваха към тях. На пръв поглед бяха около стотина.
— Това крал Амакира ли е? — попита Тайенд.
Денил присви очи. В средата стоеше възрастен мъж, но край него се бяха подредили много прошарени ашаки и не беше лесно да се разбере дали е точно кралят. От всички страни се стичаха още ашаки. Може би се бяха изморили да обикалят и да нападат Изменниците изотзад. Каквото и да правеха, очевидно не бяха изтощили достатъчно враговете си. Пред погледите им се появи първата редица Изменници. Ударите им отблъскваха ашаките назад. Няколко мъже паднаха и повече не се изправиха.
Ашаките нанесоха удар едновременно и Изменниците отвърнаха. В отбранителната линия на ашаките отново започнаха да се появяват дупки. Мъжете излизаха напред, за да заемат местата на падналите и редиците им изтъняваха. Разнесе се някакъв вик и защитниците започнаха бързо да отстъпват, без да нанасят удари, съсредоточавайки усилията си в поддържането на щитове.
„Те губят. Изгубени са. Освен ако не са подготвили нещо в двореца…“
— Денил — каза Мерия.
— Какво? — сопна й се той и веднага съжали за остротата на тона си.
— Пръстенът на Оусън?
Денил изруга, после де извини и измъкна кръвния пръстен от мантията си. Пое си дълбоко дъх и го наниза на пръста си.
— Денил?
— Да, Оусън. Аз съм. Сблъсъкът навлезе в полезрението ни. Ашаките са се строили в редици на изхода от пътя, но в момента отстъпват.
— Сония, виждаш ли?
— Да — отвърна Сония. Мисловният й глас бе ясен, но Денил не усещаше нито присъствието й, нито мислите й. Отстъпващите Ашаки вече се намираха на петдесет крачки от дома на Ачати и продължаваха да се приближават. Скоро Денил щеше да вижда не само тиловете им. Щеше да види дали Ачати е все още сред тях. Мощен удар запрати двама от тях срещу мъжете, които се движеха зад тях. Денил зърна разбити, окървавени лица.
— Ашаките губят — отбеляза Оусън.
— Може би в двореца имат подкрепления — отвърна Денил.
— Виждате ли Лоркин? — попита Сония.
Денил се извърна към Изменниците и затаи дъх. Стотици от тях се стичаха към пътя. Те се движеха в колони и спретнатият им ред контрастираше рязко с тълпата изтеглящи се ашаки. Докато наблюдаваше, неколцина от първите Изменници се разстъпиха встрани и пропуснаха напред онези, които стояха зад тях.
Той смяташе, че лесно ще открие Лоркин като самотен мъж сред жените, но се оказа, че мъжете магьосници са почти колкото жените и всички са облечени еднакво. Всички бъркаха в джобовете на жилетките, които носеха, и стискаха в ръце съдържанието им. Денил зърна проблясък, после още един и осъзна какво правят.
„Кристали. Те използват кристали“.
Тогава погледът му попадна на познато лице и веднага го изпълни облекчение. Лоркин се намираше в средата на редицата от Изменници и крачеше редом с по-ниска, по-възрастна жена. „Тивара? Не. Никой от робите в Дома на Гилдията не беше толкова възрастен“. Коя тогава беше тази жена?
— Кралицата — каза му Сония.
Денил погледна отново към възрастната жена и забеляза решителността, която излъчваше лицето й. „Кралица Савара — помисли си той. — Пред която скоро ще трябва да коленича и с която ще трябва да преговарям, освен ако ашаките не извадят някакъв последен победен номер“.
Ашаките… се бяха изравнили с дома на Ачати. Броят им беше намалял значително. Той се стегна, щом зърна познатото лице. Една глава се извърна и погледна към него и цялата любов и страх, които се бе опитвал да скрие от Оусън и Сония, избликнаха на повърхността и го парализираха. Ачати се усмихна, сякаш знаеше, че Денил ще наблюдава, от покрива на дома му и отново насочи вниманието си към Изменниците.
Денил не можеше да помръдне. Сърцето му блъскаше в гърдите, докато наблюдаваше как ашаките отстъпват към двореца. „Той не може да умре“. Крал Амакира бе заобиколен от Ачати и един от другите му съветници. Ашаките продължаваха да падат. „Няма да умре — помисли си Денил. — Всичко ще бъде наред, щом влязат в двореца“.