Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Мъжът повдигна вежди, после кимна.
— Ще ви съпроводя до вратата.
Той тръгна напред с широки крачки. Денил го последва, разчитайки, че потракването на ботушите на Мерия ще му подскаже, че двамата с Тайенд не изостават. Изкушението да погледне назад към елийнеца бе силно, но той успя да се сдържи. Самоувереността му означаваше също, че той командва.
Поглеждайки над рамото на сачаканеца, той засече движение. Беше се събрала тълпа, която бе достатъчно голяма, за да блокира пътя. Мъже, облечени с панталони и къси жакети, наблюдаваха нещо, което Денил не можеше да види. Скъпоценни камъни блещукаха на слънцето. „Ашаки. Много, много ашаки. Всеки момент някой ще погледне насам, ще ни види и ще привлече вниманието на останалите към нас. Какво ли ще се случи тогава?“ Той си представи цяла ашакска орда, която се втурва към него, готова да изцеди енергията на тримата чужденци.
Но никой не направи това. Самоназначеният ескорт ги отведе до вратата на Ачати точно когато тълпата се раздвижи. Армията от атпаки потегляше. Денил се надяваше, че това ще убеди ескорта им да ги изостави, но мъжът само се намръщи, пристъпи към вратата и почука.
Последва продължително мълчание. Сачаканецът почука отново. Денил усети как пулсът му се ускорява. Ачати сигурно беше с краля. Робите му сигурно бяха напуснали имението. Какво би направил ескортът им, когато станеше ясно, че никой няма да отговори? Мъжът почука за трети път, изчака, въздъхна и се обърна към Денил.
И тъкмо когато отвори уста да заговори, вратата се люшна навътре. Един роб надникна навън.
— Посланик Денил.
Тайенд изпусна задържания си дъх, а Мерия въздъхна. Сачаканецът погледна към роба, после към Денил и накрая към пътя. Проследявайки погледа му, Денил видя как и последните ашаки се изгубват от погледа им, скривайки се зад отсрещната сграда.
— Благодаря ви, ашаки…
Мъжът не му каза името си. Той отстъпи назад.
— Не се показвайте навън — посъветва ги той, преди да се обърне и да се затича след останалите.
Денил погледна към Тайенд и Мерия. Те го гледаха с ококорени очи.
— Да влизаме вътре.
Робът не възрази, когато те нахълтаха през вратата. Щом се озоваха в Господарската стая, той се хвърли по очи на пода. Денил зърна един друг роб, който също се беше проснал на пода в съседния коридор.
— Изправете се — нареди той. Двамата се подчиниха. — Как се казвате?
— Лак.
— Вата.
— Защо не сте напуснали заедно с останалите градски роби?
Лак погледна към Вата.
— Той може да има нужда от нас — отвърна робът.
„Той“ сигурно беше Ачати. Денил се възхити на лоялността им.
— Кое е най-доброто място, откъдето да наблюдаваме пътя? — попита Тайенд.
Вата погледна нагоре.
— От покрива.
Тайенд повдигна вежди и се обърна към Денил.
— Е?
Денил кимна.
— Заведете ни там.
Изменниците се изсипваха на улицата през портата на имението. Лоркин и Тивара се измъкнаха през входа за роби в една странична уличка и отидоха бързо пред сградата, където се събираха Изменниците. Лоркин отбеляза, че половината от бойците са жени, а другата половина мъже, магьосници и източници. Всички носеха жилетки като неговата. „За повечето от мъжете кристалите ще бъдат единствения източник на магия — осъзна той. — Немагьосници, участващи в битка. Това сигурно се случва за пръв път“.
Малко преди тълпата да запуши пространството между къщите, Лоркин зърна улицата, която водеше към центъра на града. Може и да си въобразяваше, но в далечината улицата като че ли бе блокирана от някаква сянка. И тази сянка сякаш се движеше.
Разнесоха се призиви за запазване на тишина и той осъзна, че познатият глас се разнасяше някъде от центъра на тълпата.
— … защити всички. Трябва да останем заедно. Силата ни е в нашето единство иустременост. Ние сме обединени. Ашаките не са. Ние сме се подготвяли от векове. Ашаките не са. Ние имаме подкрепата на робите. Но не и ашаките. И ние имаме кристалите!
По-висок от повечето Изменници, Лоркин погледна над главите им в посока на гласа и видя Савара да се извисява над тълпата, видима от всички.