Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Савара се засмя.
— Те или отслабват и губят увереност, или ни въвличат в капан.
— Какво да правим? — попита Тивара.
— Ще проверим кое от двете е — отвърна кралицата. — Време е да използвате вашите нападателни камъни. Ако усетим капан и вие започнете изненадващо да нанасяте удари, ще ги предупредим, че знаем какви са намеренията им. Предпочитам да ги оставя колкото се може по-дълго време да гадаят дали сме го забелязали.
Савара се усмихна, и направи широка крачка напред, последвана от втора.
Глава 28
Победа и поражение
Когато пръстите на Скелин докоснаха челото на Лилия, тя не се сдържа и се отдръпна. Той отново протегна ръка, вперил очи в нейните.
— Ако усетя, че ме мотаеш или се опитваш да ми причиниш болка, майка ми ще отреже ушите и носа на приятелката ти — изръмжа той.
Лилия наведе поглед и сърцето й заби лудо. „А щом го направя, той ще поиска още. Ще заплаши да я нарани, докато не го науча на всичко. След това ще убие и двете ни. По-добре да се придържам към плана ми. Ако се проваля, поне болката и смъртта няма да бъдат отлагани много. Но трябва да действам бързо. Не трябва да му оставям време да реагира“.
Тя се пресегна, сграбчи го за китките, сякаш за да го спре, и притисна дланите му към слепоочията си. После си пое дълбоко дъх, затвори очи, извлече енергия, достатъчна за разбиването на мощен щит и я изпрати към него през дясната си длан под формата на пронизващ силов удар.
Лилия почувства как бариерата му се разцепва под неочакваната и прецизна атака. „Получи се!“ Изненадана, тя започна да изтегля енергията му, надявайки се, че парализиращият ефект ще му попречи да се бори или да говори. И тъй като Скелин бе застанал с гръб към майка си, Лилия се надяваше, че Лорандра няма да забележи нищо.
Захватът на ръцете му отслабна, но тя ги задържа върху слепоочията си. Отвори очи и използва магията си, за да му попречи да се свлече на земята. Той се взираше в нея, а зениците му се бяха разширили от гняв и страх.
„Да, страхувай се от мен — помисли си Лилия. — Този път подцени жертвата си. Твърде голямо бе нетърпението ти да се сдобиеш с онова, което искаш“.
Но и тя не биваше да го подценява. Както не трябваше да подценява и майка му. В момента Лорандра представляваше по-голяма опасност от Скелин. Все някога щеше да усети, че нещо не е наред, а в ръката си продължаваше да държи нож, опрян в гърлото на Аний. Разколебана от съмнения, Лилия забави източването на енергия. Не знаеше колко време ще е необходимо, за да източи повечето от нея, затова трябваше да реши какво да прави след това.
„Трябва да защитя Аний, преди Лорандра да разбере, че източвам Скелин“. Тя извърна леко глава настрани, за да може да вижда Аний, и протегна сетивата и магията си напред. Трябваше по някакъв начин да издигне бариера между ножа и кожата на Аний, без някой да забележи. Източването на енергията и използването й едновременно с това си беше истинско изпитание. „Калън трябваше да ме научи да го правя…“
Магията й се сблъска със съпротивление.
„Щит! Бариерата на Лорандра. Сигурно е нейната, Скелин не може да използва силата си“.
Веднага разбра, че е направила грешка. Лорандра се намръщи. „Тя знае, че не би трябвало да правя каквото и да било с магията си. Скелин би ме спрял“. Изпълнена с ужас, тя видя как очите на Лорандра се разшириха, след което се присвиха гневно.
Лилия изтегли голямо количество енергия и я запрати срещу Лорандра в мига, когато ръката на жената помръдна. От гърлото на Аний плисна кръв.
„Не!“ Лилия пусна Скелин на земята. Бариерата на Лорандра падна, момичето подхвана Аний и притисна длан към гърлото й. Кръвта се процеждаше през пръстите й. Тя покри себе си и Аний с бариера, постави приятелката си на палубата и проникна със сетивата си в тялото й. „Затворете се!“ — изкомандва Лилия на съдовете, които пренасяха кръвта на Аний. Лечителската й сила потече напред, плътта започна да се съединява. Кръвоносните съдове и мускулите се възстановиха. Гърдите на Лилия се изпълниха с надежда, но когато кожата на гърлото на Аний се срасна, тя свали ръката си. „Бях ли достатъчно бърза? Дали не е изгубила много кръв?“
Аний лежеше неподвижно и се взираше в платната и синьото небе над главите им. Лицето й беше пребледняло. Устните бяха сини. „Но тя е жива. Сърцето й бие. Все още диша. Жива, но…“