Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Виждаш ли я? Трябва да стигнем до нея — прошепна Тивара в ухото му.
— Намира се до портата.
Тя го хвана за ръката и го поведе през тълпата към стената на имението. Гласът на Савара звучеше все по-силно, изпълнен с увереност и страст.
— Не щадете камъните. Затова са направени. Инструменти за разкъсване на вериги, за изграждане на нашето бъдеще, за всеобщо равенство. За да донесат свобода на Сачака.
— Свобода! — изкрещяха Изменниците.
Сърцето на Лоркин подскочи от неочаквания вик. Втория път вече беше готов за него и този път пулсът му се ускори от нарастващото вълнение. Щом стигнаха до стената, Тивара си проправи път сред хората, които се взираха захласнато в кралицата си. Най-накрая се измъкнаха от тълпата и видяха кралицата, стъпила в една каруца, обградена от Изменници, точно когато тя завършваше речта си.
— Днес ние ще обединим свободна Сачака! — завърши тя.
— Свобода! — отново изкрещяха всички и продължиха да скандират думата, а Савара слезе от каруцата и закрачи напред, като всички се отдръпваха встрани, за да я пропуснат. Говорителките тръгнаха след нея, а Тивара буквално политна напред, влачейки Лоркин подпре си, за да успеят да настигнат Говорителките, преди тълпата да се съедини зад тях.
Те стигнаха до Савара тъкмо когато кралицата излезе от тълпата. Говорителките застанаха от двете й страни, образувайки линия напреки улицата. Хаосът най-после премина в ред и Изменниците се подредиха зад Говорителките, които поведоха групите си. Тивара се огледа.
— Не виждам Калия — изсъска тя. — А ти?
— Не. — Локрин поклати глава, докато се оглеждаше за жената.
— О, тя изостана назад — разнесе се глас зад гърба му. Той погледна през рамо и видя Чар и, жената, която им беше помогнала да избягат към Убежището. — Готова е да лекува ранените.
— Едно нещо по-малко, за което да се тревожим — промърмори Тивара. — Сега остава само да се разправим с тях.
Лоркин проследи погледа й и установи, че не е имал ясна представа за нещата — улицата бе блокирана от друга тълпа, която бързо се приближаваше. Обсипаните със скъпоценни камъни жакети проблясваха на слънцето.
„Всички тези скъпоценни камъни. Чудя се… — замисли се Лоркин. — Дали ашаките в далечното минало са украсявали жакетите си с магически камъни? Дали традицията е останала, макар и познанието за камъкотворството да е било изгубено?“
Въпреки че двете армии се придвижваха пеша, те се приближаваха бързо една към друга. Лоркин осъзна, че сърцето му бие ускорено. „Това е то. Накрая или ще съм жив, или няма. Проклятие — щях да се свързвам с майка ми“. Струпалите се около него Изменници бъркаха в жилетките си за първите камъни. „Вече е късно“. Той си пое дълбоко дъх и направи същото, вадейки един нападателен и един защитаващ камък. Когато Тивара застана от дясната страна на кралицата, той се изстъпи напред, за да застане отляво.
Разстоянието между двете армии намаля от няколкотостотин крачки на по-малко от сто. Кралицата вдигна един камък, готова да нанесе удар. Говорителките направиха същото. Лоркин погледна към врага и видя изпълнени с решимост лица на ашаките. Видя изпълнени с омраза очи и предвкусващи победата усмивки. Видя краля и кръвта му се смрази. Старецът гледаше високомерно посегателите над града му. „Бих искал лично да изтрия тази физиономия от…“
По някакъв сигнал, който Лоркин не бе успял да долови, двете страни се нападнаха. Той не можа да разбере кой пръв нанесе удара. За миг пространството между двете армии бе нагнетено от очакване, а в следващия миг вече вреше от магия. Той натисна защитния камък и го усети как се активира, сблъска се с щита на кралицата и Говорителката от лявата му страна, и се намести между тях. Савара нападаше, но Тивара държеше своя камък в готовност, както беше инструктирала и Лоркин. Двамата щяха да се включат в битката по-късно, засега трябваше просто да защитават кралицата.
Двете армии се бяха спрели на място. Лоркин се бореше с желанието да отскочи от опасните сили, които профучаваха между тях.
„Те не си говорят — осъзна той. — Дори не си подхвърлят обиди“. Според книгите по история, водачите на армиите винаги са подканяли врага да се предаде. Но не и този път.
„Нито Изменниците, нито ашаките вярват, че отсрещната страна ще приеме. Затова не отправят предложения. Всяка армия е решена да унищожи другата. Да ги избият до последния Изменник или ашаки. — Той потрепери. — Дори ичаните предложиха на Гилдията да се предаде и да избегне сражението“.