Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Лоркин не беше сигурен колко време бе минало от началото на битката. Няколко часа, може би? По ъгъла и дължината на сянката си той прецени, че може би вече е следобед, но пушекът от горящите сгради придаваше на слънчевата светлина измамлив златист оттенък, който предполагаше, че денят е напреднал повече, отколкото бе в действителност.
Сражението се бе провело по неочаквано опростен начин и жертвите им бяха минимални. Двайсетина Изменници бяха загинали по време на страничните нападения. Докато бойците от дясната страна се бяха справили по-добре, онези от ляво бяха изненадани от експлозията на сградата до тях и ашаките успяха да нахлуят сред тях.
Но ашаките отстъпваха през цялото време. Изменниците не спираха да настъпват до самия център на града. Ашаките започнаха да губят битката много преди да се изтеглят дотам, а когато се събраха пред двореца, броят им бе намален до една трета.
Лоркин не беше чувал за магическа битка, която да наподобява тази. „Параметрите на магическите боеве се промениха. Кристалите ги превърнаха в нещо съвсем различно. Гилдията знае, че камъните са им нужни за защита, но няма представа колко силна е тази необходимост. Ако не се адаптират, ще изостанат“.
И въпреки това битката все още не беше приключила. Той знаеше, че не е единственият Изменник, останал без камъни. Бойният им метод предполагаше защита от изненадващите ашаки докато цялата армия не бъде изтощена. Само Савара знаеше колко е силна армията им сега; тя общуваше непрекъснато с останалите Говорителки, които получаваха доклади от всеки Изменник, който напускаше предните редици. „Може да изразходваме последните си камъни или все още да преливаме от сила — помисли си Лоркин. — Савара не показва никаква загриженост, но пък тя умее много добре да се преструва на спокойна и уверена“.
Той отново я погледна. Кралицата наблюдаваше терена с присвити очи. Внезапно тя вдигна ръка с длан, насочена навън — сигнал да спрат.
Всички Изменници едновременно спряха да нанасят удари срещу ашаките. Жуженето във въздуха секна. Тропотът на крака спря. Гласовете утихнаха.
Изменниците заобиколиха останалите ашаки, които ги погледнаха предизвикателно. Лоркин отмести поглед от тях към Савара.
„Какво ли ще направи тя? Досега заповедта й бе да се избият всички ашаки. Не видях никой от тях да се опита да се предаде. Малцината, които съчувстваха на робите и не искаха да се бият с Изменниците, напуснаха страната“.
Заповедта да се избият ашаките целеше пълната им победа. След като вече бяха победени, щяха ли да останат живи, ако решат да се предадат? Той се замисли за камъните, които поддържаха безжизнената пустош. Изменниците можеха да бъдат безмилостни…
Савара направи крачка напред, после втора. Лоркин видя как Тивара се напрегна. Обърна пръстена с хранилищния камък навътре, за да може да свие пръсти около него, ако имаше нужда от енергия. Савара се спря.
— Крал Амакира — извика тя.
Ашаките не помръднаха. Лоркин се опита да зърне краля между тях. Мълчанието се проточи.
— Победен си — каза Савара. — Излез напред, или си твърде уплашен, за да покажеш лицето си?
Откъм ашаките се дочу мърморене и Лоркин зърна движение.
— Нима очакваш от мен да се предам?
Гласът накара Лоркин да потрепери. В съзнанието му се заредиха образи на мъжа, седящ на трона си, на затвора, на робинята… Той ги прогони с примигване и се съсредоточи върху сцената, която се развиваше пред очите му. Ашаките се разстъпиха встрани и кралят излезе напред.
— Ние не се предаваме на Изменници — каза той.
Докато говореше, ръката му се плъзна към колана и стисна дръжката на камата му. Когато я изтегли, скъпоценните й камъни проблеснаха на слънцето. Той протегна ръка към Савара, насочил острието към нея. Пусна ножа, който се залюля във въздуха. Ръката му се отпусна край тялото.
Внезапно, с бързо движение, почти неуловимо за око, камата се завъртя и се изстреля напред, забивайки се в гърдите му.
Лоркин си пое рязко дъх и чу ахканията около себе си. „Добре, това вече не го очаквах — помисли си той, когато кралят падна и бе подхванат и положен на земята от ашаките. — Дали се самоуби или накара някой от ашаките да…?“
Оцелелите ашаки отстъпиха бързо назад, когато ярка светлина обви тялото на краля. Разнесе се остро пропукване, последвано от рева на мощни пламъци, който отекна между сградите. „Останалата сила на краля, която се освободи след изчезването на контрола“. Лоркин потрепери.