Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Господин абат — продължи следователят извънредно учтиво, — ако вие сте дон Карлос Ерера, ще ме извините за всичко, което сме длъжни да направим в интереса на правосъдието и на истината…
Жак Колен отгатна клопката само по интонацията на съдията, по начина, по който изрече думите господин абат, и държането му остана същото. Камюзо очакваше някакво радостно движение, което да е като първи белег, че той е каторжник — неизразимото задоволство на престъпника, успял да измами своя съдник; той обаче се намери срещу един герой на каторгата, въоръжен с най-макиавелската способност да се преструва.
— Аз съм дипломат и принадлежа към религиозен орден с много строги обети — отвърна Жак Колен с апостолска кротост, — разбирам всичко и съм готов да страдам. Щях вече да съм на свобода, ако в жилището ми бяхте открили скривалището, където са документите ми, тъй като виждам, че сте взели само онези, които не са от значение…
Това бе последният и смъртоносен удар за Камюзо. С непринуденото си естествено държане Жак Колен бе вече уравновесил всички съмнения, породени от гледката на оголената му глава.
— Къде са тези документи?
— Ще ви съобщя къде стоят, ако наредите вашият пратеник да бъде придружен от един от легационните секретари на испанското посолство, който ще ги вземе и пред когото вие ще отговаряте, защото става въпрос за моята страна, за дипломатически документи и за тайни, които излагат покойния крал Луи XVIII. Ах, господине, би било по-добре… Но както и да е, вие сте съдия!… Впрочем посланикът, на когото разчитам в цялата тази работа, ще прецени.
Дамгата от жигосването е изчезнала
В тоя миг влязоха докторът и санитарят — секретарят предварително съобщи за пристигането им.
— Добър ден, господин Льобрьон — каза Камюзо на лекаря, — повиках ви да установите състоянието на този арестант. Той твърди, че са го тровили, че от завчера бил на смъртно легло, вижте има ли опасност, ако го разсъблечем и пристъпим към проверка на дамгата…
Доктор Льобрьон улови ръката на Жак Колен и полипа пулса му, накара го да си покаже езика и много внимателно го разгледа. Прегледът трая десетина минути.
— Арестуваният е прекарал тежки страдания, но сега се радва на голяма жизненост — заяви докторът.
— Тази жизненост е привидна и се дължи на нервната възбуда от особеното ми положение, господине — отвърна Жак Колен с достойнството на епископ.
— Възможно е — каза господин Льобрьон.
По един знак на следователя подследственият бе съблечен, оставиха панталоните му, но му свалиха всички останали дрехи, дори и ризата; и тогава се възхитиха от косматото му тяло, издаващо циклоповска сила. Без да има същите размери, той напомняше статуята на Херкулес от Неапол.
— За какво предназначава природата мъже с такова телосложение? — обърна се лекарят към Камюзо.
Разсилният се върна с нещо като бухалка от абаносово дърво, която от незапомнени времена е атрибут на тяхната длъжност и се нарича „палка“; той тупна няколко пъти с нея по мястото, където палачът слага съдбоносните букви. Появиха се седемнадесет трапчинки на най-различни места; но въпреки вниманието, с което бе огледан гърбът, никаква следа от букви не бе открита. Разсилният само забеляза, че чертичката на буквата „т“ е отбелязана между две дупчици, разстоянието между които е дълго колкото нея, от едната завъртулка до другата, и че една трета трапчинка отбелязва крайната точка на отвесната черта.
— И все пак не е много ясно — каза Камюзо, виждайки съмнението, изписано по лицето на лекаря на „Консиержри“.
Карлос поиска да повторят проверката по другото рамо и по средата на гърба. Появиха се още петнадесетина белези, които лекарят огледа по молба на Карлос; той заяви, че гърбът така дълбоко е набразден от рани, че дори и да е имало дагма, тя не би могла да се появи.
Нападение и отбрана
Точно тогава влезе един прислужник от канцеларията на Полицейската префектура, подаде на господин Камюзо някакво писмо и зачака отговор. Като го прочете, съдията поговори с Кокар, но така тихо на ухото, че никой нищо не можа да чуе. Обаче по един поглед, хвърлен на Камюзо, Жак Колен отгатна, че някакво сведение за него е предадено чрез префекта на полицията.