Границата

- Акс Две Нула - повтори кода. - Фриско, там ли си?

- Горгонът - продължи Джеферсън. - Прилича досущ на човек. Влезе и нещо

друго, но не знам какво е... - той имаше чувството, че горещата кръв нахлува право в

лицето му, а от облялата го студена пот трепереше целият и си каза, че всеки момент

ще припадне, но се боеше да помръдне, понеже смяташе, че тези двамата ще го

застрелят без колебание. Олюля се, а пред очите му танцуваха черни петънца.

- Фриско, кажи нещо!

- Може ли да помоля за малко вода? - попита Джеферсън. Посмя да погледне

през рамо към стълбите, понеже се боеше, че макар и накъсан на парчета, Воуп идва

да го убие. - Моля ви., мисля, че...

- Затвори му човката! - Нареди морският пехотинец на партньора си, който

пристъпи напред, завъртя Джерико и го блъсна в стената. След това опря дулото на

карабината си между плешките му и го пребърка, макар че вече го бяха претърсвали,

когато заедно с останалите влязоха в гаража.

- Фриско - повтори пехотинецът в комуникатора си. - На линия ли си?

- Няма да се обади - сподели другият войник. - Явно долу е пълна лудница.

- Какво става? - обади се нечий друг глас, достатъчно високо, за да надвика

алармата. - Сержант Акърс, кажете ми!

- В момента проучвам положението, сър, но всичко е под контрол.

Момчето беше добър лъжец, помисли си Джеферсън. Сержант Акърс най-

вероятно бе насран от ужас, но говореше със спокойна увереност. Пасторът извърна

глава да види кой е новодошлият, макар че вече знаеше. Разпозна гласа му и имаше

само една причина за съществуването на това съоръжение, което да бъде пазено и от

агенти на „Сикрет сървис“, и от морски пехотинци.

В коридора стоеше президентът на Съединените щати.

- Джейсън! - обърна се Джеферсън към президента Бийл.

Лично го беше срещал един-единствен път преди много години, когато самият

той бе известен като Леон Къшман и работеше в Арканзас като доброволец за Бил

Клинтън. Джейсън Бийл по онова време беше млад студент по право в Мисури,

четири години по-голям от Джеферсън, и така двамата - самоуверени и доста

безгрижни мушмороци - се бяха озовали на парти, където пушиха трева и обсъждаха

умението на Леон да се промъква в порно кината, което доведе до буйна дискусия за

прелестите на няколко актриси в тази професия.

- Това съм аз! Леон Къшман! Не ме ли помниш?

Джейсън Бийл носеше тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка на червени

райета, вързана на толкова стегнат възел, че изглеждаше така, сякаш всеки момент

ще се задуши. На ревера му блестеше игла с американския флаг. Беше изтънял и

костюмът и ризата идваха малко големи за съсухреното му тяло. Русата му грива

беше посивяла напълно и пооредяла отпред, но беше сресана с преднамерена

прецизност и най-вероятно напръскана с лак за коса. Все още беше хубавец, много

фотогеничен, но под напрегнатите му сини очи имаше кръгове, тъмни като синини.