![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
„Трудно ще стане тази работа в такава задънена улица“ – замисли се той. Разполагаше само с един изход за бягство. Нямаше право на избор. Трябваше да се добере през тази навалица поне до главната улица още преди престъплението да бъде разкрито. По-нататък можеше да намери колкото щеш входове и изходи, където да се скрие. Ако маската му паднеше веднага, „Шадраван Чъкмаз“ беше мястото, където щеше да започне и да приключи всичко от начало до край.
„А може би напразно се тревожа“ – си помисли, като се огледа наоколо. Пред всеки дюкян и вътре в него гъмжеше от жени. Към подканващите подвиквания на продавачите на платове се наслагваше олелията от дечурлигата, които дърпаха майките си за полите. Жените непрекъснато искаха нещо, не им омръзваше да се пазарят. Не забеляза наоколо никакъв царедворец или войник. Освен продавачите от „Шадраван Чъкмаз“ други мъже нямаше.
С ужас забеляза, че се зарадва. Вече беше изцяло под контрола Алехандро. Очите му искряха, сърцето му заби по-силно.
„Отивай! – изкомандва го мозъкът. – Тръгвай, Богоизбрани! Да не ти трепва ръката. Забий камата. Избави си душата и плътта. Отмъсти за рода си, и за църквата!“
Реши, че трябва моментално да си начертае план в главата. Трябваше да държи под контрол мястото зад шадравана. Там беше и по-тъмно и по-далече от погледите на струпаните пред дюкяна жени. Кито че ли не го грозеше никаква опасност. Щеше да замахне с камата и толкова. Щом приключеше, лесно щеше да се измъкне.
„Дали толкова лесно?“ – дълбоко се усъмни.
„Да! – отвърна му друг вътрешен глас. – Толкова лесно! Господ ти е открил пътя. Остава ти едно-единствено нещо – да си намериш място, където да се скриеш, докато се срещнете с оня човек от колата. Нататък е лесно. Помисли си, Алехандро, помисли си за онази отвара, която ще го избави от мъките. Толкова малко ти остава да я постигнеш!“
„Имаш право! – измърмори към непрекъснато бродещия из мозъка му убиец. – Ролята на Исмаил от Алаийе след малко ще приключи. Исмаил ще изчезне. На сцената ще се появи човекът от Севиля!“
Щом откриеха трупа на момичето, разбира се, щяха да притиснат Али Ипекчи. И той в края на краищата щеше да обясни, че дъщерята на падишаха е извикала тук Исмаил от Алаийе. Него обаче никой нямаше да го намери. Щяха да го скрият, докато отмине опасността. Нямаше да има нужда да се плаши и от болките, защото щеше да притежава отварата. В сънищата си той щеше да броди из райските градини.
Пред дюкяна на Али Ипекчи беше още по-многолюдно. „Така е по-добре!“ – си каза. Застана неподвижно зад жените. Който го видеше, щеше да си помисли, че е нещастен младеж, дошъл да купи плат за любимата. Нещастен, защото да се появи сред толкова много жени и да чака кога ще дойде и неговият ред за всеки мъж си беше истинско бедствие.
От една страна, опитваше се през раменете на жените да види Али, друга – наблюдаваше шадравана отдясно. Три жени бяха седнали да си починат върху наредените пред чучурите камъни. Зад шадравана не се виждаше никой: там беше още по-тъмно. Ето на, това беше добре. Толкова тъмно и безлюдно, че да скрие смъртта от хорските очи и уши.
– Дюрие!
От дюкяна на Али излезе някаква жена и над главите и раменете на онези, които се наваляха да влязат вътре, викна още веднъж към шадравана:
– Дюрие! Ела, ела да видиш какво открих!
Едната от седналите пред шадравана жени й се обади и стана. Тръгна право към дюкяна. Разблъска навалицата отпред, за да се добере до вратата, надигна се гневна врява.
Точно в този момент се видяха с Али.
Беше съвсем кратко споглеждане. Съвсем ясно пролича, че човекът изобщо не е искал да настъпи точно този момент. „Еее! – изкиска се в себе си той. – Знае си, говедото, че е свършено с него. Сюлейман няма да прости на човека, който е уредил срещата на единствената му дъщеря с нейния палач!“
Али Ипекчи пребледня като платно, имаше чувството, че дъхът му спира. Ако дъщерята на падишаха наистина дойдеше, не му остава нищо друго, освен да грабне Есма и начаса да избягат оттук. Каквото ще да става, те и двамата трябваше да изчезнат от всички и всичко. Предчувстваше, че тази работа ще завърши зле. Султан Сюлейман щеше да реже парче по парче и от него, и от Есма, задето са срещнали тайно дъщеря му с този човек, друг начин нямаше. Изруга се с дълбоко съжаление: „Защо ли се съгласих с Есма?“.
Късно беше дори за съжаляване, много късно. За миг му мина мисълта да пресрещне Есма и господарката й в началото на улицата, да ги спре и да осуети тази среща. Ако Есма го послушаше, то дали Михримах щеше да се съгласи, след като беше облякла чужди дрехи и се беше измъкнала тайно от двореца, само и само да се срещне с този човек. Нямаше как да хване дъщерята на падишаха за ръката и да я измъкне оттук.