Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Отиде в една специална почивна станция „за забременяване“ на юг, но първия път не й провървя. На следващата година повтори опита, но отново безуспешно. Искаше й се да роди дете от здрав мъж трезвеник, но такъв се намери едва в края на пребиваването й в почивната станция и макар че успя да го вкара в леглото си, Вера отново не успя да забременее. Третият опит се оказа успешен, вярно, лекарят я предупреди, че първо раждане на четирийсет и пет години е много опасно начинание. Бащата на Вера вече беше починал, тя остана само с майка си, която беше над седемдесет и не се радваше на добро здраве. Перспективата да остане съвсем самотна беше толкова близка, че Вера рискува да пренебрегне съвета на лекаря, въпреки че той много сериозно я съветваше добре да си помисли, показваше й резултатите от анализите, кардиограмата и й говореше за значителната вероятност всичко да свърши зле.
Прогнозата на лекаря се оправда. Братовчедката на Вера Борисовна — Оля Боброва, която тогава беше учителка по руски език и литература в Курск по разпределение, след като бе завършила педагогическия институт, дотърча в Саратов веднага щом научи за смъртта на братовчедка си.
— Лельо Люба, нека аз да взема детето — предложи тя на леля си. — Вие не можете да се оправяте с него, а да се дава в приют при живи роднини е направо кощунство.
Майката на Вера Борисовна беше принудена да се съгласи, че племенницата й е права. Олга кръсти момчето Дмитрий, оформянето на документите стана лесно и бързо — отчасти защото фамилните имена на Олга и на нейната починала братовчедка бяха еднакви: и двете носеха имената на бащите си — родни братя. Тъй че поне в половината учреждения фактът, че Олга Боброва оформя някакви документи на Дмитрий Бобров, не предизвика никакви въпроси.
Докато ставаха тези печални събития, времето за работа по разпределение изтичаше, след два и половина месеца Олга смяташе да се прибере в Москва, при родителите си, а около месец след това трябваше да се състои сватбата й с Павел Красников, учител по история, който преподаваше в същото училище, където и тя.
— Можеш ли да оставиш детето в Саратов за известно време? — попита Павел, когато развълнуваната Олга му се обади по телефона в Курск и му съобщи какво е предприела.
— Защо? — напрегна се тя.
— Ще се оженим тук, в Курск, после заедно ще заминем за Саратов и ще оформим смяната на фамилното име на детето. След това ще пишеш на родителите си в Москва и ще си признаеш, че си родила един месец преди сватбата, че си се притеснявала да им кажеш, че чакаш дете. И така, очаквайте ме, мили ми родители, скоро ще си дойда за постоянно със съпруг и бебе в нашия град-герой, столицата на нашата родина.
— И какво ще спечелим от това? — не разбра Олга. — Защо трябва толкова да усложняваме нещата?
— Аз не съм привърженик на излишното огласяване на подобни събития — обясни й годеникът й. — Колкото по-малко хора знаят за осиновяването, толкова по-спокойно ще живеем в бъдеще. Ако сега донесеш детето в Курск, всички ще разберат каква е работата, защото никой тук не те е виждал бременна. Тъй че оттук ти ще си тръгнеш просто омъжена, а в Москва ще пристигнеш като щастлива млада майка. Хора, които знаят за осиновяването, ще останат само в Саратов. Разбра ли сега?
— Искаш да го скрия и от родителите си? Но това не може да стане, нали леля Люба ще им каже! Пък и те знаят, че Верочка е починала при раждане.
— Ами поговори си с леля ти Люба. Много те моля да ме послушаш, Олюшка, опитай се да я убедиш. Ти си ми умно момиче, ще намериш нужните думи. Всичко, което искам да направиш, ще бъде само от полза на момчето. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре, повярвай ми, мила — ласкаво я уговаряше Павел. — Опитай да се разбереш с леля ти. Ако не стане — е, какво да се прави, но трябва да опиташ. Та ние не знаем кой е бащата на детето, как е забременяла братовчедка ти. Ами ако е поддържала отношения с него до самото раждане? Или ако той просто знае, че трябва да му се е родило дете? Можеш ли да гарантираш, че един прекрасен ден няма да нахълта в живота ни и да го направи невъзможен?
Оля беше принудена да се съгласи, че Павел е прав. Тя постъпи точно както бе предложил той и след три месеца младото семейство с малкия Димочка престъпи прага на московския апартамент на Боброви. Леля Люба се съгласи със съображенията на Олга и се закле нищо да не казва на брата на покойния си съпруг и на жена му. А след половин година умря.