Плясъкът на крилете му [bg]

Като усети непредубеденото отношение на Громек към него, Мийтярд започна да помага, да прави чай, да чисти масите, да носи това-онова, да си отваря очите и ушите за всяка възможност да облекчи значителното бреме на Громек. Громек започна да осъзнава, че часовете за хранене, които винаги бяха повод за по-трудните пациенти да вдигнат шумотевица, минават далеч по-леко, когато Кевин Мийтярд му помага при сервирането. Откъде можеше да знае, че Мийтярд заплашва събратята си душевноболни („Ще ти откъсна главата и ще ти изтръгна топките през дупката“), а нощем подплатява заплахите си, крайно успешно, с помощта на трийсетсантиметрова връв и дребни камъчета? Каквато и болка да сте изпитвали някога, тя едва ли може да се сравни с онази, която Мийтярд причиняваше, като сложи миниатюрно камъче между двата най-малки пръста на крака, увие връв около тях и я стегне здраво. Най-много му харесваше да прави това с Малкия Брайън в леглото, съседно на Томас Кейл.

Нещо хитро и лукаво у Мийтярд го подтикваше да провокира Кейл, като го прави свидетел на тази жестокост към слабите — а нямаше по-слаб от Малкия Брайън. Освен отвратителното удоволствие от причиняването на болка, Мийтярд се наслаждаваше на това как виковете на момчето стигат до Кейл, докато той лежи безчувствено по гръб, без да се извръща нито от, нито към ужаса, случващ се до него. Мийтярд долавяше слабостта на Кейл: известно съчувствие към крехките. Именно тази слабост го бе принудила, макар и неохотно, да убие Изкупител Пикарбо, докато онзи се готвеше да заколи прелестно пухкавата Рива.

Но тогава той беше силен; сега беше слаб и нямаше друг избор освен да търпи страданията на Малкия Брайън. Лошото бе, че не можеше да ги търпи. На Мийтярд му доставяше несравнимо удоволствие да усеща как душата на Кейл се разяжда пред него. Грубият му апетит за физически страдания бе утоляван редовно, а това място за него бе като сладкарница за лакомо момченце. Но той обичаше и по-изтънчените страдания, затова се наслаждаваше на мисълта за терзаещата се душа на Кейл.

Скоро Мийтярд пое отговорността за раздаването на лекарствата, и дори тази най-страховита възможност за бедствия и смут минаваше тихо и порядъчно.

Нощем в малката работна стая на главен санитар Громек, встрани от болничното отделение, Мийтярд разговаряше с него и изслушваше внимателно всичките му неволи. Ден след ден, седмица след седмица, Мийтярд подхранваше множеството недоволства на санитаря от живота, и най-вече едно от тях. Да се каже, че санитар Громек е грозен, би било грубо, но не и невярно. Отчасти това ги беше привлякло един към друг: Громек съжаляваше Мийтярд, защото изглеждаше толкова несимпатичен. Мийтярд се възползва от тази жалост, за да се сближи с него, и скоро откри слабостта, която лежеше заровена под всичките му положителни качества и властваше над всичко друго: той беше обичлив човек, но никой не го обичаше. Харесваше жените, но те не го харесваха. Щом Мийтярд осъзна това, най-лукавата му страна се прояви. Той долавяше разочарованието и яда в привидното примирение на Громек с факта, че никой не го обича. Виждаше колко гневен е той всъщност.