Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще гледаме някак да преглътнем мъката — прекъсна я Бекстрьом. — Та какво мислим по въпроса?
После импровизираха. Върху една-единствена идейка, която самият Бекстрьом за по-сигурно си бе намислил.
— Така — поде той, понеже останалите проявиха такт и като никога си мълчаха, предоставяйки му възможност да започне. — Пияница, убит от друг пияница, и ако някой случайно има по-различно предположение, май е време да го изкаже — наведе се напред, подпря тежко лакти на масата и изгледа колегите си кръвнишки.
Никой нямаше възражения, както пролича от поклащащите се в унисон глави.
— Хубаво — продължи Бекстрьом. — Стига догадки. Остава само да разработим план и да издирим снощния гост на Даниелсон. Обикалянето по апартаментите. Как върви? — продължи той.
— Почти приключи — отвърна Аника Карлсон. — Не сме открили двама-трима от съседите, а неколцина поискаха да отложим за вечерта, понеже отиваха на работа. Един пък бил със записан час за медицински преглед в девет и нямаше време за нас. Очаквам да сме готови до утре.
— Съдебният лекар?
— Обеща да направи аутопсията тази вечер и при всички случаи да ни извести устно в началото на следващата седмица. Колегата Ернандес ще присъства на аутопсията, та се надявам да узнаем най-същественото до утре сутрин — заяви Аника Карлсон.
— Разговаряли ли сме с таксиджиите, разполагаме ли с някакви полезни сведения, как върви претърсването наоколо, издирването на хората, с които е общувал, какво е правил през последните часове, преди да умре, говорили ли сме с?…
— Спокойно, Бекстрьом — прекъсна го Аника Карлсон с усмивка. — Всичко си върви. Държим положението изкъсо, така че бъди спокоен.
Не се чувствам особено спокоен, си каза Бекстрьом, ала не би си и помислил да го изрече. Само кимна. Събра книжата си и се изправи.
— До утре. Още нещо, преди да се разделим. Става дума за онзи с вестниците, дето е подал сигнала. Как му беше името, Чернилкус Акофели.
— Септимус — поправи го Аника Карлсон без помен от усмивка. — Казва се Септимус Акофели. Той е проверен. Колегите са сравнили отпечатъците му от сградата на Хаселстиген с онези, които е трябвало да остави в Службата за имигранти при пристигането си преди дванайсет години. Същият е, за когото се представя, и между другото, досието му е чисто.
— Ясно — отвърна Бекстрьом, — но нещо около този дявол не ми се връзва.
— И то е? — мръдна Аника Карлсон остриганата си глава.
— Не знам — отговори Бекстрьом. — Аз ще умувам по въпроса, а вие, останалите, може поне да се позамислите.
Веднага щом напусна залата за съвещания, отиде право при новия си началник, главен комисар Ана Холт, за да доложи за случая. Жертвата — пияница. Извършителят — почти категорично — също пияница. Екипът напълно владее положението. Заключението ще е ясно най-късно в понеделник; докладва всичко за три минути, макар да му бяха отпуснати пет. Холт изпита почти облекчение, когато той излезе. Имаше друг проблем и в сравнение с него убийството на Бекстрьом си бе направо с мед да го мажеш.
Сега кощрамбата ще си има кокал за глозгане, помисли си Бекстрьом, когато най-сетне се измъкна от новия си концлагер.
9
Йежти Сарнецки, 27, бе дърводелец от Полша. Роден и израсъл в Лодз, а от няколко години част от имигриралата в Швеция работна ръка. Вече месец той и другарите му бяха заети с цялостния ремонт на малък имот за наематели на улица Екенсбергсвеген в Солна, на малко повече от километър от местопрестъплението на Хаселстиген 1. Чисти осемдесет крони на час на ръка и пълното право да работят по 24 часа на денонощие 7 дни в седмицата, ако им скимне. Храна пазаруваха от близкия ИКА, спяха в сградата, която ремонтираха, а всичко останало по-добре да изчака, докато се върнат в цивилизацията в родната Полша.
Горе-долу когато Бекстрьом напусна участъка в Солна, Сарнецки откри находката си, когато помъкна голям черен чувал със строителни отпадъци от сградата, за да го хвърли в контейнера за строителни отпадъци отвън. Изкатери разкривените стъпала и намери чужд чувал най-отгоре върху камарата отпадъци — нито той, нито другарите му го бяха захвърлили там. В това нямаше нищо странно — живущите наоколо шведи да се възползват от възможността да се отърват от боклуците си, — но тъй като опитът го бе научил, че са способни да изхвърлят какви ли не използваеми вещи, той се протегна и издърпа чувала.
Най-обикновена найлонова торба. Спретнато завързана в горния край и пълна с нещо като дрехи.
Сарнецки слезе от стълбата. Отвърза чувала и извади съдържанието. Черен найлонов дъждобран от по-дългия модел. Изглеждаше почти нов. Чифт червени ръкавици за миене на съдове. Здрави, незначително употребявани. Чифт черни кожени пантофи, които също му се сториха почти нови.