Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 130
Перейти на страницу:

— Ще гледаме някак да преглътнем мъката — прекъсна я Бекстрьом. — Та какво мислим по въпроса?

После импровизираха. Върху една-единствена идейка, която самият Бекстрьом за по-сигурно си бе намислил.

— Така — поде той, понеже останалите проявиха такт и като никога си мълчаха, предоставяйки му възможност да започне. — Пияница, убит от друг пияница, и ако някой случайно има по-различно предположение, май е време да го изкаже — наведе се напред, подпря тежко лакти на масата и изгледа колегите си кръвнишки.

Никой нямаше възражения, както пролича от поклащащите се в унисон глави.

— Хубаво — продължи Бекстрьом. — Стига догадки. Остава само да разработим план и да издирим снощния гост на Даниелсон. Обикалянето по апартаментите. Как върви? — продължи той.

— Почти приключи — отвърна Аника Карлсон. — Не сме открили двама-трима от съседите, а неколцина поискаха да отложим за вечерта, понеже отиваха на работа. Един пък бил със записан час за медицински преглед в девет и нямаше време за нас. Очаквам да сме готови до утре.

— Съдебният лекар?

— Обеща да направи аутопсията тази вечер и при всички случаи да ни извести устно в началото на следващата седмица. Колегата Ернандес ще присъства на аутопсията, та се надявам да узнаем най-същественото до утре сутрин — заяви Аника Карлсон.

— Разговаряли ли сме с таксиджиите, разполагаме ли с някакви полезни сведения, как върви претърсването наоколо, издирването на хората, с които е общувал, какво е правил през последните часове, преди да умре, говорили ли сме с?…

— Спокойно, Бекстрьом — прекъсна го Аника Карлсон с усмивка. — Всичко си върви. Държим положението изкъсо, така че бъди спокоен.

Не се чувствам особено спокоен, си каза Бекстрьом, ала не би си и помислил да го изрече. Само кимна. Събра книжата си и се изправи.

— До утре. Още нещо, преди да се разделим. Става дума за онзи с вестниците, дето е подал сигнала. Как му беше името, Чернилкус Акофели.

— Септимус — поправи го Аника Карлсон без помен от усмивка. — Казва се Септимус Акофели. Той е проверен. Колегите са сравнили отпечатъците му от сградата на Хаселстиген с онези, които е трябвало да остави в Службата за имигранти при пристигането си преди дванайсет години. Същият е, за когото се представя, и между другото, досието му е чисто.

— Ясно — отвърна Бекстрьом, — но нещо около този дявол не ми се връзва.

— И то е? — мръдна Аника Карлсон остриганата си глава.

— Не знам — отговори Бекстрьом. — Аз ще умувам по въпроса, а вие, останалите, може поне да се позамислите.

Веднага щом напусна залата за съвещания, отиде право при новия си началник, главен комисар Ана Холт, за да доложи за случая. Жертвата — пияница. Извършителят — почти категорично — също пияница. Екипът напълно владее положението. Заключението ще е ясно най-късно в понеделник; докладва всичко за три минути, макар да му бяха отпуснати пет. Холт изпита почти облекчение, когато той излезе. Имаше друг проблем и в сравнение с него убийството на Бекстрьом си бе направо с мед да го мажеш.

Сега кощрамбата ще си има кокал за глозгане, помисли си Бекстрьом, когато най-сетне се измъкна от новия си концлагер.

9

Йежти Сарнецки, 27, бе дърводелец от Полша. Роден и израсъл в Лодз, а от няколко години част от имигриралата в Швеция работна ръка. Вече месец той и другарите му бяха заети с цялостния ремонт на малък имот за наематели на улица Екенсбергсвеген в Солна, на малко повече от километър от местопрестъплението на Хаселстиген 1. Чисти осемдесет крони на час на ръка и пълното право да работят по 24 часа на денонощие 7 дни в седмицата, ако им скимне. Храна пазаруваха от близкия ИКА, спяха в сградата, която ремонтираха, а всичко останало по-добре да изчака, докато се върнат в цивилизацията в родната Полша.

Горе-долу когато Бекстрьом напусна участъка в Солна, Сарнецки откри находката си, когато помъкна голям черен чувал със строителни отпадъци от сградата, за да го хвърли в контейнера за строителни отпадъци отвън. Изкатери разкривените стъпала и намери чужд чувал най-отгоре върху камарата отпадъци — нито той, нито другарите му го бяха захвърлили там. В това нямаше нищо странно — живущите наоколо шведи да се възползват от възможността да се отърват от боклуците си, — но тъй като опитът го бе научил, че са способни да изхвърлят какви ли не използваеми вещи, той се протегна и издърпа чувала.

Най-обикновена найлонова торба. Спретнато завързана в горния край и пълна с нещо като дрехи.

Сарнецки слезе от стълбата. Отвърза чувала и извади съдържанието. Черен найлонов дъждобран от по-дългия модел. Изглеждаше почти нов. Чифт червени ръкавици за миене на съдове. Здрави, незначително употребявани. Чифт черни кожени пантофи, които също му се сториха почти нови.

1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)