Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Точно такова необичайно зрелище се разиграва в последните дни на април 1098 година, когато тридесет хиляди воини се събират на изхода на град Мосул. Официалният ферман известява, че храбрите бойци ще тръгнат на джихад срещу неверниците под предводителството на никому неизвестен потомък на Селджукидите, който поверява командването на войската на атабек Карбука.
Историкът Ибн ал-Атир, прекарал живота си в служба на атабековете на Мосул, разказва: Франджите бяха обхванати от страх, когато чуха, че армията на Карбука се насочва към Антиохия, защото бяха много отслабени и хранителните им запаси не достигаха. Бранителите, напротив, възвръщат надеждата си. Отново се готвят да нападнат, щом приближи мюсюлманската войска. Със същата упоритост Яги Сиян, подкрепян от сина си Шамс ад-Даула, проверява запасите от жито, инспектира укрепленията и окуражава войските като им обещава, „ако Бог даде“, близък край на обсадата.
Но публично демонстрираната самоувереност е само привидна. От няколко седмици положението чувствително се е влошило. Градът е стегнат много по-здраво в обръча на блокадата, снабдяването е станало по-трудно, а има и едно още по-обезпокоително обстоятелство — пристигащите от вражеския лагер сведенията оредяват. Франджите, които очевидно са си дали сметка, че всичко, което говорят или вършат, веднага се донася на Яги Сиян, са решили да действат безпощадно. Осведомителите на емира са станали свидетели как един човек е бил убит, изпечен на шиш и изяден сред гръмогласни викове, че такава ще бъде съдбата на всеки заловен шпионин. Ужасени, съгледвачите са се разбягали и Яги Сиян не научава вече кой знае колко за обсадителите. Опитен военен, той усеща, че положението е изключително тревожно.
Единствената му утеха е, че Карбука е на път. Очакват го да пристигне към средата на май начело на десетки хиляди бойци. В Антиохия всеки следи за този момент. Ежедневие стават слуховете, разпространявани от граждани, които вземат желаното за действителност. Хората шушукат, спускат се към крепостните стени, старици майчински разпитват голобради войници. Отговорът е един и същ: не, спасителните отряди още не се виждат, но няма да закъснеят.
Величествена е гледката на мюсюлманската армия на излизане от Мосул — безброй копия отразяват слънчевите лъчи, черни знамена, емблема на Абасидите и Селджукидите, се развяват сред морето от конници, облечени в бяло. Въпреки горещината ходът е равномерен. С такъв ритъм ще пристигнат в Антиохия за по-малко от две седмици. Но Карбука е загрижен. Малко преди да потеглят, е получил тревожни новини. Отряд франджи е успял да превземе Едеса, арабската Ар-Руха, голям арменски град, разположен на север от пътя, водещ от Мосул за Антиохия. И атабекът няма как да не мисли, че когато наближи обсадения град, франджите от Едеса ще се окажат зад гърба му. Не рискува ли да бъде обграден? В първите дни на май той събира главните си емири, за да им съобщи, че е решил да промени пътя си. Ще се отправи на север, ще реши за няколко дни въпроса с Едеса, след което ще може без риск да нападне обсадителите на Антиохия. Неколцина възразяват, напомняйки за тревожното послание на Яги Сиян. Но Карбука ги заставя да млъкнат. Веднъж решил, той е упорит като козел. Емирите, мърморейки, се подчиняват и войската поема по водещите към Едеса планински пътеки.
Положението на арменския град е тревожно. Информацията идва от неколцина мюсюлмани, успели да го напуснат. Франкски предводител на име Балдуин пристигнал през февруари начело на няколкостотин рицари и над две хиляди пешаци. Помощта му потърсил господарят на града, старият арменски княз Торос, за да подсили градския гарнизон срещу постоянните турски нападения. Но Балдуин отказал да бъде само наемник. Поискал да бъде обявен за законен наследник на Торос, който поради възрастта си и тъй като нямал деца, приел. Състояла се официална церемония по осиновяването според арменския обичай. Торос бил облечен с широка бяла роба, а Балдуин, разсъблечен до кръста, се пъхнал под дрехата на „баща си“ и прилепил тялото си до неговото. След това дошъл ред на „майката“, т.е. на жената на Торос, под чиято роба, до голата плът, се пъхнал отново Балдуин под закачливите погледи на присъстващите, които шушукали, че създаденият за осиновяване на деца обичай е до известна степен не на място, когато „синът“ е едър космат рицар!