Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Разбира се, подобни новини укрепват войнствеността на бранителите и дръзките им нападения зачестяват. Както ще отбележи Ибн ал-Атир, „Яги Сиян показа смелост, мъдрост и забележителна твърдост“. Въодушевен, арабският историк продължава: По-голямата част от франджите загинаха. Ако бяха се запазили така многобройни, както при пристигането си, щяха да завладеят всички ислямски страни! Подигравателно преувеличение, но то отдава заслужена почит на героизма на антиохийския гарнизон, който поема сам, в продължение на дълги месеци, цялата тежест на нашествието.
Защото помощ все още не идва. През януари 1098 година, наранен от малодушието на Дукак, Яги Сиян се вижда принуден да се обърне към Редуан. И отново на Шамс ад-Даула се пада тежката мисия да поднесе най-смирените си извинения на царя на Алеп, да изслуша, без да трепне, всички подигравки и коленопреклонно да го помоли, в името на исляма и на роднинството, да благоволи да прати войските си, за да бъде спасена Антиохия. Шамс знае много добре, че царственият му зет е напълно безчувствен към подобни аргументи и че по-скоро предпочита да отреже ръката си, отколкото да я подаде на Яги Сиян. Но събитията са неумолими. Франджите, чието изхранване става все по-драматично, току-що са нахлули в земите на селджукския владетел, грабейки и опустошавайки околностите на Алеп. Редуан за първи път усеща, че опасността е надвиснала над собственото му владение. По-скоро за да се защити, отколкото за да помогне на Антиохия, той решава да изпрати армията си срещу франджите. Шамс ликува. Той съобщава на баща си за датата на алепската офанзива и иска от него и той да нападне масирано, за да хванат в обръч обсадителите.
Намесата на Редуан е толкова неочаквана, че идва като дар от небето за Антиохия. Дошъл ли е решителният обрат на продължилата над сто дни битка?
На 9 февруари 1098 година, в ранния следобед, съгледвачите, застанали на пост на цитаделата, сигнализират за приближаването на армията от Алеп. Тя наброява няколко хиляди конници, срещу които франджите могат да изправят едва седемстотин-осемстотин ездачи, до такава степен гладът е повалил конете им. Обсадените, които живеят нащрек от дълги дни, искат боят да започне незабавно. Но тъй като войската на Редуан спира и започва да издига палатки, заповедта за бой е отложена за другия ден. Приготовленията продължават през цялата нощ. Всеки войник знае точно кога и къде да действа. Яги Сиян вярва в хората си и е убеден, че ще изпълнят своята част от договора.
Но онова, което никой не знае, е, че битката е загубена преди още да започне. Изплашен до смърт от говорещото се за войнските качества на франджите, Редуан не се осмелява да се възползва от численото си превъзходство. Вместо да разгърне войските си, той търси единствено как да ги защити. За да избегне и най-малкия риск от обкръжение, ги настанява за през нощта върху тясна ивица земя, заключена между река Оронт и Антиохийското езеро. Когато призори франджите нападат, алепчани са като парализирани. Върху безкрайно малката площ е невъзможна каквато и да е маневра. Конете се изправят на задните си крака, а падналите ездачи са стъпквани от събратята си преди да успеят да се вдигнат. Разбира се, вече и дума не може да става да се приложи традиционната тактика и да се хвърлят последователно конните стрелци срещу врага. Войниците на Редуан са принудени да завържат ръкопашен бой, в който облечените с доспехи рицари с лекота постигат смазващо превъзходство. Настава истинска сеч. Преследвани от франджите, владетелят и армията му мислят само как да се спасят в неописуемо безредие.
Пред стените на Антиохия битката протича по-различно. Още при първите слънчеви лъчи защитниците организират масиран набег и принуждават обсадителите да отстъпят. Борбата е ожесточена, но войниците на Яги Сиян са в отлична позиция. Малко преди обяд те започват да нахлуват в лагера на франджите, но ето че пристига вестта за поражението на алепчани. Със свито сърце емирът нарежда на хората си да се върнат в града. Изтеглянето им току-що е завършило, когато рицарите, смазали Редуан, пристигат, натоварени със зловещи трофеи. Скоро жителите на Антиохия дочуват кънтящи смехове и няколко глухи подсвирквания, след което виждат да се приземяват изстреляни с катапулти ужасно обезобразени глави на алепчани. В града настава мъртвешка тишина.