От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
— Здравей, ще отделиш ли малко време на един победен?
Аниор се справи с изненадата си и отговори спокойно:
— Здравей. С какво мога да ти бъда полезен?
Тимон се усмихна и отговори:
— Съжалявам за неприятностите, които ти причиних, и желая да ти се извиня.
Аниор присви очи. Нямаше представа какво всъщност бе замислил Тимон. Отвърна:
— Приемам извинението ти.
— Тогава в гората бях много ядосан и не можах да ти се отблагодаря за великодушието ти. Искам да се опитам да запълня този пропуск. Каня те на гости на празника.
Аниор за миг затвори очи, за да помисли. Нериф застана до него и му каза тихо:
— Не се съгласявай. Това е клопка.
Тимон го погледна с омраза и Нериф му отвърна със същото.
Аниор бавно отговори:
— Предложението ти ме изненадва. Искам малко да помисля върху него. Ще ти се обадя.
— Надявам се на съгласието ти. Ще ми бъде интересно да побеседвам с теб — отвърна Тимон, отново усмихнат, и изчезна.
В централата настана всеобщо объркване. Всички обсъждаха случилото се. Аниор се оттегли в зоната за размисъл, а Нериф се заразхожда нервно из централата. У него отново нарастваше неприятното чувство, че борбата с Тимон щеше да продължи. Нетърпеливо очакваше Аниор да го повика и да чуе какво щеше да предприеме. Надяваше се той да бъде достатъчно разумен и да не се отзове на тази покана. Но нещо му подсказваше, че можеше да реши и друго. Най-накрая Аниор го извика.
— Не знам какво е намислил Тимон. Но единственият начин да разбера това е да се съглася.
Нериф изстена:
— Точно от това се страхувах. Каквото и да е намислил, то няма да е в наша полза. Това е стопроцентова клопка.
— Може би си прав. Затова бъдете нащрек.
Нериф го улови за ръце и го погледна умоляващо.
— За какво ще поемаш този риск? Просто го зарежи.
— Интересен ми е — Аниор стисна ръцете на Нериф приятелски. — Боар ми разказа защо е такъв. Искам да му помогна да преодолее лошото у себе си. Няма да мога да го сторя, ако стоя далеч от него.
— Ти не можеш да премахнеш лошото от този свят. То е част от него. Спомни си какво постигна Веова, когато опита.
Аниор отправи поглед към далечните звезди. Знаеше, че Нериф е прав. Но не обичаше да се примирява.
— Искам да опитам. Успях да се преборя с Ханура, може би ще успея и с Тимон. А и какво рискувам? Какво може да ми направи?
— Не знам какво може да направи на теб. Но на системата ти може — отговори Нериф отчаян. Вече знаеше, че няма да успее да откаже Аниор от тази лудост. Стане ли въпрос за това да помогне някому, той ставаше неудържим. — Вземи ме поне със себе си.
— Не, Нериф. Ще отида сам. Ти трябва да поемеш ръководството, докато ме няма. Разчитам на теб, ако ми се случи нещо.
Стана и се премести в централата. Нериф го следваше притеснен. Аниор съобщи на Тимон, че приема поканата му. Преди да отлети, Нериф го спря за последно:
— Пази се, Аниор. Имам много лошо предчувствие. Не му се доверявай. Той няма да се спре пред нищо, за да ти отмъсти за унижението.
Аниор го прегърна, благодарен за грижите му. Знаеше, че това, което предприема, е опасно, но желаеше това предизвикателство. Обърна се, разтвори разкошните си криле и отлетя.
Нериф го гледаше със свит сърдечен център, докато изчезна от погледа му. След това се обърна към Гивок и нареди с твърд глас:
— Празникът се отлага. Подгответе всичко необходимо за една истинска астрална война. И побързайте.
Гивок го погледна изплашен, но веднага се залови за работа. Напълно подкрепяше опасенията на Нериф.
Рутезите се бяха постарали да изградят в зоната за празници една много приятна обстановка. Основният ѝ тон беше в розово, смесено с нежнозелено. Имитираше пейзажа на планетата Кросикма, известна с розовия си пясък и преливащите във всички цветове кристални скали. Светлолилавото ѝ небе се отразяваше в тях и предизвикваше чувства на нежност и печал. Обкръжението направо размекваше душата и предразполагаше към сладки мечти.
Тимон остана доволен. Желаеше Аниор да се отпусне, да изостави подозрителността. Трябваше да отвлече вниманието му. Правилно бе разчитал на любопитството му и с нетърпение го очакваше.
Някой извика и всички обърнаха поглед в далечината. Видяха да наближава сянката на огромни разперени крила. Величествен диабо кацна сред тях и сгъна внимателно крилата си на гърба. Черен, с изключение на късия червен перчем между малките рогца, червения мъх на широките гърди и червения пискюл на края на дългата си опашка; с мускулестото си тяло, покрито от кръста надолу с лъскав черен косъм; с жълтите си очи с тясната цепка в тях; с дългите и криви нокти на ръцете, диабото не беше много красив, но излъчваше сила и мъжественост. Рутезите стигаха само до под гърдите му и дори Тимон беше една глава по-нисък от него.