От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Тимон стана, доближи го и го заговори с думите:
— Добре дошъл при нас, радвам се, че се отзова на поканата ми.
Усмихна се любезно и го покани да седне срещу него. Аниор се огледа. Обстановката му харесваше, но и го смущаваше. Какво Тимон искаше да постигне с нея? Като че ли го бе поканил на любовна среща. Поръча си мислено малко храна, за да възстанови силите си след дългия полет. Приемаше розовата смес през гърба си.
Тимон, облечен в черно трико със сребриста украса, го изучаваше с бляскавите си черни очи и се усмихна:
— Изглеждаш великолепно, но честно казано, тогава на Аритан повече ми харесваше, особено след като смъкна роклята си.
— Ако ти прави удоволствие, мога да приема пак този вид. Но не искам да те изкушавам — отговори Аниор засмян.
— О, нямам нищо против — отвърна Тимон и направи някакъв знак. В отговор зоната се изпълни с тихата и нежна музика на сферитите.
Аниор се обърка. Нима сега щяха да си плещят глупости и да си разменят закачки? Въпреки отпускащата обстановка той бе усетил напрежението на рутезите, които се бяха отдръпнали. Реши да промени темата на разговора:
— Поинтересувах се от съдбата ти и разбрах какво ти се е случило. Искам да знаеш, че желая да ти помогна.
Тимон го погледна изненадан и лицето му се помрачи. Информираността на Аниор го смути за момент. След това изразът му стана непроницаем и той отговори хладно:
— Нямам нужда някой да ми помага. Оправям се чудесно и сам.
— Не виждам много да си се оправил — засмя се Аниор.
Тимон го погледна злобно и попита:
— И как ще ми помогнеш? Да не вземеш да ми подариш твоето царство? Аз съм осъден да скитам и да си взимам това, което искам, със сила.
Аниор се замисли. Добре беше доловил горчивината в думите му. Какво наистина би могъл да предложи на Тимон? От какво най-много се нуждаеше той?
— Засега мога да ти предложа само приятелството си. От теб зависи дали ще поемеш тази протегната ръка — каза Аниор тихо.
Тимон се облегна назад и на устните му се появи подигравателна усмивка:
— О, благодаря! За какво ми е твоето приятелство? С него нищо не мога да си купя. Предпочитам друго. И тъй като знам, че ти няма да ми го дадеш по собствено желание, смятам просто да ти го взема.
Още преди Аниор да реагира на отговора му, той изведнъж усети, че нещо пада върху него. Скочи и размаха ръце, но вече беше късно. Само се омота още повече в тази пространствена мрежа. Погледна учуден Тимон, който се смееше гръмко.
— Много елементарен противник се оказа, Аниор! — извика Тимон през смях. — Смяташе да ме замотаеш в своите мрежи на добрината. Но моите мрежи ще свършат по-добра работа.
Той обиколи Аниор, който престана да се бори с тази мрежа и беше седнал мълчаливо отново на мястото си.
— Уж произхождаш от висше същество, а си толкова наивен! Чудя се как успя да стигнеш дотук. Трябваше да послушаш приятеля си — продължи Тимон.
— Ако съм толкова наивен и безопасен, както твърдиш — отвърна Аниор спокоен, — защо ме омота тогава в тази мрежа?
— За да не ми се пречкаш, когато завоювам царството ти! — Тимон престана да се смее и гледаше Аниор със злобни очи.
— Нищо няма да постигнеш — отвърна Аниор, — ако не се върна, ще дойдат да ме освободят. Моите диаба са повече от твоите рутези. Нямаш никакъв шанс.
Тимон отново се изсмя.
— Може и да са повече, но не са по-опитни в боя. Нали ги видях на Аритан. А освен това те няма да са готови за тази война, а аз отдавна съм приготвил всичко.
Той остави Аниор на грижите на двама рутези и извика на останалите:
— На война! — получи в отговор боен вик и всички извадиха оръжията си. Бяха въоръжени освен с мрежи и с остри астрални мечове, оръжието, което режеше астралните тела като масло и причиняваше страшна болка. Изчезнаха.
Аниор се облегна назад и затвори очи. Опита да измисли начин, за да разруши тази мрежа. Но тя не беше обикновена. Имаше някаква нишка в нея, която с нищо не искаше да се прекъсне. Не познаваше този материал. Той остана като купол над него, без да го докосне. Успя само да премахне стягащите го „конци“ от астрална материя.
Изтръпна при мисълта какво очакваше неговите диаба. Трябваше да е с тях в този тежък момент, а се остави да бъде заловен като последен глупак. Странен беше и фактът, че Тимон бе сметнал само него за опасно препятствие. От какво се боеше той? За да го победи, трябваше да разбере точно това.