От светлина родени

Онемя. Пред него се смееше огромен черен диабо. Изстена.

— Как е, Тимон, няма ли да ме целунеш пак?

Аниор изучаваше усмихнат противника си. Астралното му тяло почти не се отличаваше от физическото. Теорите винаги предпочитаха хуманоидни форми.

Тимон се сви, когато чу името си, и с отвращение се потресе при мисълта кого бе целунал. Унижението беше голямо и погледна Аниор изпълнен с омраза. А Аниор стана и му протегна ръка.

— Казвам се Аниор. Не те излъгах. Създател съм на този свят.

Но Тимон не прие протегнатата ръка. Той се огледа за помощ. Аниор си прибра ръката и отново се изсмя.

— Грешиш, като не приемаш тази протегната ръка. Някога може би ще я поискаш. Няма какво да търсиш подчинените си. Моите се погрижиха за тях.

Той свирна и от гората на отсрещния бряг излязоха тридесетина диаба, като водеха със себе си рутезите, завити в собствените им мрежи. Бяха се превърнали също в астрални същества и приличаха на големи човекоподобни маймуни. Цялата им кожа беше покрита с къдрав червеникав косъм, имаха кръгли очички, същите дълги, силни ръце и криви крака, както във физическия им вид.

Тимон изруга. За първи път някой бе успял да го изиграе така.

— Мен няма ли да ме уплетеш в мрежа? — попита той с омраза в гласа.

— Не — отговори спокойно Аниор. — Ще ти предложа нова сделка. Ще ти върна всички рутези, ако се махнеш незабавно оттук и обещаеш, че никога вече няма да стъпиш на Аритан и ще ни оставиш на мира.

Великодушното предложение на Аниор още повече ядоса Тимон. Очите му блеснаха от яд. Но нямаше какво да прави.

— Съгласен съм.

— Дай ми думата си — настоя Аниор.

— Давам я — разсмя се Тимон.

Нериф прелетя реката, застана до Аниор и каза:

— Не му вярвай! Той няма да удържи на обещанието си. Накарай го да ти се закълне!

Но Аниор поклати глава. Знаеше, че този, който наруши клетвата си, ще бъде страшно наказан от съдбата. Не беше сигурен дали Тимон ще удържи на обещанието си, но вече не се страхуваше от него. Съжаляваше го. Не искаше да провали живота му още повече.

Доближи се до Тимон, погледна го прямо в очита и каза:

— Разчитам на думата ти, Тимон. Давам ти шанс да докажеш, че в теб е останала поне малко гордост и чест.

Той даде знак на другите и те освободиха рутезите. Последните им благодариха и се отправиха към кораба си. Преди да ги последва, Тимон хвърли един последен поглед на огромния диабо пред него и устата му се изкриви в злобна усмивка.

— Ще се видим пак — процеди той през зъби и се обърна.

Аниор положи длан на рамото на Нериф, който едва се удържа да не последва Тимон и да го хване отново.

— Не се тревожи, Нериф. Ще се справим с него и друг път, ако се наложи.

— Дано си прав — въздъхна Нериф, — защото аз имам много лошо предчувствие.

Аниор се засмя.

— Хайде да се върнем и да завършим най-накрая тази матрица за аританите! Утре пак може някой да дойде и да хареса планетата ни.

Откакто се върна в царството си, Тимон не престана да мисли за това, как да отмъсти на Аниор. Най-напред събра цялата налична информация за него. Успокои се малко, когато разбра, че той не беше обикновен диабо, а Делен, който бе напреднал със зашеметяваща скорост от физическо същество в астрално и е продължил да натрупва много сила като ангар9. След това бил наказан от теорите и превърнат в диабо, но това не му попречило да създаде нова слънчева система и да получи собствено царство заедно със задачата да изгради физическа система на Аритан. Беше загубил борбата с необикновено същество, идващо от високите нива. Защото не се съмняваше, че второто му Аз му бе помогнало.