От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Разбра, че го бяха пленили. Очевидно това беше и целта на поканата. Аниор не носеше оръжие у себе си и дано не го бяха ранили. Тревожеше се за него. Би изпратил група да го издирва, но имаше нужда от всеки диабо тук. Каква полза от това да освободят Аниор, ако междувременно Тимон завземеше неговото царство.
Страшно уморен, той нареди на няколко леко ранени диаба да стоят на стража по време на почивката и се опъна да поспи.
Аниор се събуди от караница между двамата му пазачи.
— Не е честно! — извика Милти. — Аз вчера стоях през цялото време при него. Сега ти си наред!
— А аз стоях цялата нощ, докато ти хъркаше в зоната за почивка! Сега е мой ред да почивам.
Без да изчака по-нататъшни възражения от страна на Милти, Вруво се ухили, стана и се премести в централата.
— Не е честно — повтори Милти. — Не само че вчера през цялото време гледаше, сега пак се забавлява, а аз трябва тук да умра от скука. И трябва да гледам през цялото време това грозно чудовище.
— Хей! — извика Аниор, — аз ли съм грозното чудовище? Искаш ли да се превърна в нещо друго?
Рутезът го погледна учуден и се засмя.
— Ако можеш, давай!
— И какво би предпочел?
— Превърни се пак в онова хубаво момиче от Аритан!
Аниор се засмя. Сви се на кълбо, дезинтегрира частиците си и ги събра по памет във вида на момичето. Но тъй като нямаше къде да остави излишното астрално вещество, то стана огромно.
Милти го гледаше изненадан и избухна в смях.
— Каква великанка си станал! Така не си по-хубав. Трябва да се направиш по-малка.
— Как? — попита Аниор видимо отчаян. — Няма къде да дяна излишната астрална материя. Трябва да я изведа извън купола.
Милти се почеса по главата.
— Не можеш ли да я оформиш на мъгла? Аз ще повдигна леко края на мрежата и тя ще излезе оттам.
Аниор се зарадва на това предложение. Този рутез реагираше точно както се бе надявал.
— Мога да опитам. Но мъглата трудно ще я извадиш. По-добре да я оформя като въже и ти ще го изтеглиш.
Смалявайки се, Аниор превърна другата част на тялото си в дълго въже. Естествено, не прекъсна връзката между двете, но това Милти не можа да види. Той внимателно повдигна единия край на мрежата и хвана въжето. Дръпна го бързо навън.
Аниор само това и чакаше. Прехвърли цялата си същност към другия край на въжето и рутезът остана смаян пред празната мрежа. Докато се опомни, Аниор се изправи пред него в цял ръст, като се смееше.
— Браво, Милти, много съм ти благодарен. Помисли сериозно върху предложението ми — да работиш при мен. При Тимон сигурно няма да ти харесва вече.
Той разтвори огромните си криле и отлетя устремно към царството си. Рутезът остана със зяпнала уста.
Боят се беше разразил с все сила. И рутезите, и диабата се сражаваха храбро. Но постепенно ентусиазмът затихна.
Синоа, отбивайки удара на противника си с щита си, му извика:
— Как се казваш, маймуна такава? Поне да знам, кого ще извадя след малко от строя.
Рутезът изсъска през зъби:
— За да знаеш кой те е победил — казвам се Накирас!
Замахна отново с все сила. Посрещайки и този удар сръчно с щит, Синоа се ухили:
— Давай! Така бързо ще се умориш и ще те довърша после. А аз съм Синоа.
Двата меча се кръстосаха. Притискайки ги един до друг, те плътно се доближиха. Рутезът го погледна изучаващо и отскочи назад.
— Ти ли си, Синоа? Познавам те. — Той се ухили. — Помниш ли пратеника, който по-късно ви донесе храна в затвора? Това съм аз.
Синоа учуден спусна меча. Загледа се, внимателно прикривайки се с щита, в противника си и се засмя.
— Абе, защо ли се бия с теб. Помниш ли как си пихме това сладко винце?
Накирас въздъхна тежко със замечтано лице.
— Да, хубаво вино беше. Имате ли още от него?
— Ще те почерпя след победата — извика Синоа. — Дай да те довърша по-бързо — и се нахвърли отново върху Накирас.
Борбата беше равностойна. Диабата и рутезите си нанасяха взаимно много рани и скоро болката и умората от двете страни накараха бойците да намалят темпото. Само между Нериф и Гивок, от едната страна, и Тимон, от другата, борбата не стихваше.
Беше ясно, че изходът от тази война щеше да се реши между тези тримата. Тимон се сражаваше с озлоблението на войн, който няма какво да губи. Нериф беше тежко ранен, но не се предаваше. А Гивок, най-здрав от тримата, просто нямаше достатъчно сила, за да удържи Тимон.
Нериф отчаяно помисли за Аниор. Ако не станеше чудо и той не се появеше тук скоро, щяха да загубят тази война.