От светлина родени

Видя, че капитанът кипеше вътрешно от яд, но продължи да следва другите аритани. Така всички стигнаха гората.

— Бягайте! — извика капитанът и освободените аритани се скриха в гората.

Направи знак на охраната си да се върне и се опита да прегърне Аниор. Но той сръчно се изплъзна от неговите ръце и се затича засмян към реката. Капитанът първо изруга, но после се усмихна и го догони.

Момичето не можеше да му избяга. Хвана я за ръка, събори я и я притисна към себе си, като долепи устни до нейните в жадна целувка.

Аниор, замаян, се откъсна и си помисли: дано Нериф още да не е успял да избяга и да види това.

— Не можеш да ми избягаш — извика Тимон засмян. Това момиче му харесваше все повече. Тя успяваше да превърне тази принудителна любов в непринудено преследване на дивеч.

Аниор се засмя.

— Нямам никакво намерение да ти избягам. За разлика от теб винаги държа на обещанието си.

Засегнат, Тимон я погледна. Не обичаше, когато някой му напомняше за чест.

— Аз също изпълних своя дял.

— Да, но само наполовина. А аз знам, че нямаш намерение да изпълниш и другата половина — отговори предизвикателно Аниор.

— Откъде ти хрумна това — лицето на капитана се помрачи.

— Виждам в очите ти колко си нечестен.

Аниор го погледна право в очите. За миг капитанът побесня, но се сдържа. Аниор отново се засмя.

— Не се разстройвай, не очаквах друго от теб.

Скочи и отново побягна по ливадата, като се обърна да види дали ще го последва Тимон. Както очакваше, той се беше засегнал и стана бавно. Аниор го изчака да доближи, преди отново да се затича. Прескочи корена на голямо дърво и помоли планетата да му помогне. С малко концентрация можеше да управлява растенията и животните, водата и въздуха на тази планета. Защото знаеше, че планетният дух е на негова страна.

Ядосаният капитан тъкмо прескачаше същия корен, когато Аниор си пожела той да се повдигне. Тимон се просна по лице и Аниор се изсмя на висок глас. Теорът не беше разбрал какво става и се изправи смутен. Избърса калта от лицето си и погледна Аниор объркан. И в този момент Аниор го съжали. Вече не се страхуваше от него. Знаеше, че ако иска, може да го навие на малкия си пръст. Но не искаше да унижава нито себе си, нито него. Стана сериозен и го изчака да се доближи.

Седна на тревата, погледна Тимон, който се настани до него, и попита тихо:

— Защо не си отидеш оттук? Тази планета е моя и аз няма да я деля с никого.

Нежно галеше тревата с пръстите си.

Тимон погледна това момиче като замаян. Искаше отново да се нахвърли върху нея и да я целуне, но нещо го спираше. Гледаше как тази нежна ръка галеше тревата и някаква болка сви сърцето му. Чак след това думите ѝ стигнаха до съзнанието му.

— Планетата е твоя точно толкова, колкото е и моя — отговори той.

Аниор го погледна сурово и каза:

— Лъжеш се и ако искаш, ще ти докажа това.

Той стана и доближи бавно реката. Изхлузи роклята си и замижа чисто гол към слънцето. След това се хвърли в дълбокия вир.